Естебан разтрива челото си, сякаш го боли глава. Поглежда настрани и сякаш се променя в друг човек. Сещам се за бедните души в моята психиатрична клиника, загубени в пустинята на лудостта.
— Когато били при херцог Ричард в Руен, Асим изпратил молба за помощ до халифа на Египет. Заедно с писмото изпратил и първия коптски превод на папирусовия ръкопис от гробницата. Няколко години по-късно той изпратил втора молба за помощ, този път от Норвегия, скрита в глинена статуя заедно с една карта. Но по онова време пощата не била особено благонадеждна. Молбите за помощ, картата и превода били откраднати от разузнавачите на папата, които имали навика да пресичат всички подозрителни писма.
Естебан вади нова пура от изящна дървена кутийка и церемониално я запалва. Дълго време седи с притворени очи, наслаждавайки се на тютюна, преди да продължи историята си.
— В Селя Асим чакал да го спасят, докато Олав покръствал Норвегия с огън и меч. В един момент Асим сигурно е осъзнал, че никой негов сънародник няма да успее да прекоси ледените води до Норвегия. Така че измислил план, който не само щял да защити мумията, но и да я върне благополучно в Египет.
— Какъв план?
— Основал братство, орден от пазители. Първите пазители били монаси, които Асим познавал от абатството, както и мъже, сражавали се рамо до рамо с краля. Така че членовете на ордена били шарена смесица от монаси, поети, писачи на руни и викинги, които все още почитали старонорвежките си богове. Асим добавил коптска и египетска митология към тази вече главозамайваща смес. Той вярвал, че мумията ще бъде съживена като бог в човешко тяло. Християните чакали възкресението на Исус, а след това и възкресението на своя повален крал Св. Олав. В този миш-маш от религия, нумерология и свещена геометрия, египетската митология на мъдреца Асим била примесена със старонорвежки вярвания и християнски догми. Оттук дошли и трите свещени символа анкх, руна на Тир и кръст. Тази комбинация от символи олицетворявала братството на пазителите, но също така извиквала нещо като окултна защита от всички религии. Асим обучил пазителите на астрология, религия и езотерични изкуства. Те безропотно се подчинявали на своя господар и се заклели, че ще се жертват в името на своята задача.
Естебан засмуква пурата си, след което издиша дима право в лицето ми. Махвам с ръка да го прогоня.
— Освен това Асим притежавал свръхестествени сили, които използвал. Според египетските традиции човек почита боговете, като строи храмове и паметници в тяхна чест. Светът е пълен със свещени места, чието местоположение е било определено на основата на тайнствени закономерности, които повечето от нас не разбират. Асим се посъветвал със звездите и съставил хороскоп, в който изразил космическите съзвездия на езика на земната свещена геометрия. Ако петте погребални камери били разположени на петте върха на пентаграм, отговарящ на съзвездието Близнаци, гробниците щели да бъдат защитени от свръхестествена сила. И така местонахождението на гробниците било избрано на основата на картата на Асим: пещерата Св. Сунива, Нидарос, Хамар, Тунсберг и Бьоргвин. Наследниците на Асим, тези новопокръстени космополити, се нуждаели от повече от сто години, за да осъществят неговия план. Когато „паметниците“ били завършени, във всеки един от тях имало скрита гробница. Катедралата в Нидарос, катедралата в Хамар, крепостта в Тунсберг и абатството „Лис“.
— Ами дървените църкви? Къде е тяхното място във всичко това?
— Това е друга глава от историята. Ще стигна и до тях.
Естебан отива до едно чекмедже и вади изхабен от четене текст, написан върху милиметрова, перфорирана хартия.
— Един съвсем непохватен превод на историята, разказана от самия Асим.
Той ми подава страниците. Ръката и сърцето ми треперят, когато ги поемам.
Слава тебе, Амон Ра, всемогъщ бог и властелин на истината; слава тебе, Озирис, цар на вечността; слава тебе, Исус, милостив спасител и син Божи; слава тебе, Мохамед, най-честит пророк на Аллах. Аз съм Асим, велик жрец на храма на смирените слуги на Негово Височество, богът на слънцето Амон Ра и пазителите на завета, под стените на Тива и гробниците на царете. Пиша тези думи като затворник в земята на болката. Повярвай ми, когато ти казвам: отвлякоха ме на края на света, едно царство на вечния лед и вечния студ, на снега, камъните и планинските зъбери, стигащи до небето. Мъже, диви и жестоки като ужасяващи демони, сеят печал и разруха сред дълбоките фиорди и тъмните гори. Надявам се боговете да се зарадват, когато им кажа, че намерих нова гробница за Свещения.