След като положихме Олав в гробницата, аз събрах тридесет и тримата най-верни воини, монаси, свещеници и поети от обкръжението на крал Олав. Призовах ги да основат тайно братство Пазители, свещен орден. Те ще пазят Свещения с живота си, ще пазят неговите писания и съкровище, както и тайната на неговия гроб. Всеки един от Пазителите трябва да се закълне, че ще посвети в святото дело свой достоен наследник. Така поставих началото на един безкраен цикъл. Помолих ги да общуват помежду си, използвайки кодове, така че никой непосветен да не може да прочете съобщението. Начертах свещения символ върху една мистична карта на южна Норвегия и им обясних, че формата на пентаграма радва боговете. Всичко се подчинява на хармонията на пентаграма и е под закрилата на неговата свещена сила. Казах на Пазителите: през следващите сто години трябва да построите четири великолепни светилища. Под всяко светилище трябва да бъде построена тайна гробница. Мъжете, за които са предназначени тези гробници, ще чакат тук, на този остров, докато гробниците им бъдат завършени. Ще има общо пет гробници, съставящи свещения съюз на пентаграма. Най-важната гробница е тази, която вече е построена на острова. Тук крал Олав ще почива заедно със Свещения. В Нидарос трябва да построят катедрала върху погребалната камера на епископ Гримкел. В Хамар трябва да построят катедрала върху гробницата на епископ Бърнхард и в Тунсберг трябва да издигнат крепост върху гробницата на епископ Сигурд. В Бьоргвин трябва да основат абатство върху гробницата на епископ Рудолф.
Тези думи са посветени на теб, велики Амон Ра, и на теб, Яхве, и на теб, Аллах.
2.
Свършвам с четенето на събитията, описани от Асим преди хиляда години. Треперя от възбуда. Връщам документа на Естебан.
— Сестра ми го преведе през осемдесетте.
— Тя знае коптски?
— Беатрис знае много странни неща.
— Все още имам толкова много въпроси.
— Това изобщо не ме изненадва.
— Едно нещо не мога да разбера — защо Асим е бил толкова предан на крал Олав? Не се е опитал да избяга. Не се е обърнал против краля, който го е отвлякъл и обрал гробницата му. Всъщност точно обратното — почти изглежда така, сякаш Асим е започнал да го идолизира.
Естебан сключва ръцете си на масата.
— Нещо се е случило с Асим. Може би по време на пътуването до Норвегия, може би в Руен, може би в абатството. Може би крал Олав е задоволил някакви религиозни копнежи на Асим, защото египтянинът постепенно започнал да възприема краля като пророк, като някой, който е в контакт с боговете. Спомнете си, че Асим е бил мистик, но също така и математик. Само хиляда години преди той да се роди, Исус е крачил сред хората на земята. По някаква причина Асим си втълпил не само това, че крал Олав е пророк, но и това, че е възкръсналият Христос. И оттук скокът към следващото пророчество не е толкова голям: след още хиляда години Свещеният и Олав ще бъдат възкресени в могъщ религиозен съюз.
— И той наистина е вярвал в това?
— Нима съществува религия, която да се подчинява на разума? Всяка религия черпи своята сила от мечтите и копнежите на вярващите. Много хора чувстват, че животът им няма смисъл и затова се обръщат към религията за отговори. Сектата на Асим се опитвала да обедини всички религии. Той искал да събере всички религии под един покрив. Неговото послание било, че всички религии интерпретират една и съща истина, но по различни начини. За Асим е било напълно естествено да мумифицира тялото на Олав и да го положи до мумия на хиляда години. Така е искал да угоди на боговете.
— Асим не е бил затворник. Защо просто не е занесъл мумията в Египет?
Естебан поклаща глава, преди да ми отвърне:
— На теория — да, можел е да напусне Селя. Но как? Било е твърде рисковано да пропътува огромното разстояние от Норвегия до Египет с такова съкровище. Той е знаел, че ако тръгне по суша, по пътя ще срещне крадци, местни армии, тарифи, луди владици и кръвожадни земевладелци. Както и вещици, и тролове. Знаел е, че ще трябва да измине огромно разстояние, да прекоси много реки и да изкачи високи планини.