— Но по море…
— Щеше да му е нужна огромна викингска флотилия, за да се предпазва от пирати, крадци, други тарифи и вражески армади. — Лицето на Естебан се разделя в краткотрайна усмивка. — Той е отдавал много по-голяма важност на предсказанието, което успял да разчете в звездите; неговото астрологическо пророчество, че след хиляда години Свещеният и крал Олав ще се появят заедно в Египет.
Въпреки че не вярвам в пророчества, предсказанието на Асим ме кара да се чувствам странно, сякаш виждам отражението на нещо, което не съществува.
— Изминали са хиляда години оттогава — казвам аз тихо.
3.
Естебан се извинява за това, че трябва да направи няколко спешни телефонни обаждания. Докато съм сам, аз се заслушвам в звуците, идващи от парка и размишлявам върху тайнствения Асим. Бръмбар с големината на кибритена кутия пълзи по плочките на терасата. Истерична птица прелита наблизо. Когато Естебан се връща, ние продължаваме разговора си за Пазителите. Той знае повече от това, което Асим е описал в своя разказ. Предполагам, че библиотеката му се пръска по шевовете от писма и документи, завещани от неговите прадеди.
— Братството на пазителите е подбрано изключително грижовно — казва той. — Членовете на братството положили клетва за вярност, дискретност и чест на основата на старонорвежки идеали. Но Асим е бил мъдър. Споделил цялата тайна само с няколко свои приближени, на които е имал пълно доверие. Иначе останалите знаели само това, което им е било необходимо да знаят, точно както се процедира в разузнавателни служби и криминални групировки. Само няколко пазители знаели за гробницата в Селя. Те наричали себе си Вътрешния кръг от седем.
— А кодовете?
— Предназначението на кодовете било да водят и напътстват останалите членове на братството и следващите поколения пазители. Всеки път, когато мумията или други части от съкровището били премествани в друга дървена църква или погребална камера, пазителите оставяли послания на своите наследници, в които било закодирано новото местонахождение. Кодът, освен това посочвал кой е поел отговорността по закрилата на съответната светиня. Гатанките са били невъзможни за разгадаване от всеки друг, освен от един пазител.
— Значи кодовете са били нещо като вътрешна система за комуникация между пазителите?
— Може и така да се каже. Представете си, че един от пазителите умре неочаквано. Това би било катастрофално, ако той не е оставил послание за останалите връзки във веригата. Вътрешният кръг от седем винаги упражнявал пълен контрол, докато останалите пазители били местни владици, които нямали представа за структурата на братството. Те имали своите инструкции да споделят знанието си със следващите пазители и с пазителите от съседното паство, посвещавайки ги в тази част от тайната, която самите те знаели. Така че в съответния район винаги да има някой, разполагащ с необходимата информация. Когато някой пазител решал да премести съкровището от една църква в друга, например, той оставял послание, за да знаят другите къде го е скрил. Днес пазителят би изпратил кодиран SMS или имейл. Но тогава изписвали посланията си с руни.
— Как пазителите са намирали посланията, оставени от техните предшественици?
— По същия начин, по който ги намерихте вие — търсили са ги. Но за разлика от вас, пазителите са знаели точно какво търсят и къде да го намерят. Това било част от общото знание на всички членове на братството. Кодове, послания, инструкции, учения и следи били оставяни там, където пазителите знаели да ги търсят. Пазителите оставили следи под формата на кодирани рунически текстове и шифровани послания за следващото поколение пазители. Пазителите от Урнес, например, знаели, че тяхното съкровище е било преместено в църквата във Флесберг някъде около 1180 г. Но не знаели, че после то било разделено, като една част била изпратена извън страната, а другата отишла в Лом. Да речем, че през 1250 г. великият магистър на братството бе научил, че повечето пазители са били избити във война или покосени от чумата. Той незабавно щял да инструктира пазителите от Урнес да преместят съкровището на сигурно място. Пазителят от Урнес не е знаел къде е скрито съкровището, но пазителят, който го е посветил в братството, му е казал, че инструкциите са изписани върху рунически камък, скрит в една от колоните на църквата. Руническата пръчка след това ще го насочи към Флесберг, а думата „оглушителна“ ще му подскаже, че посланието е изписано върху църковната камбана. Там ще открие руните и за разлика от повечето хора, той ще успее да ги разчете. Нали помните текста от камбаната? Камбаната бие Урнес петдесет години Флесберг петдесет години Лом петдесет години. Един пазител би разбрал този текст, без да има нужда от допълнителни обяснения. Ще се върна на петдесетте години след малко. Разполагайки със своите знания за кодовете, пазителят ще отиде в Лом. Там ще открие посланието „свещените текстове и спящият бог са на сигурно място; те са при нашите братя пазители в земята, където залязва слънцето“, или с други думи, те са при Снори в Исландия, а следващата следа е в страната, „където залязва слънцето“. Тъй като пазителят е знаел, че дървените църкви са разположени така, че да образуват кръст, той ще знае също така, че Ларс е в дървената църква в Рингебу и ще намери следващата следа в неговата Библия.