— Най-важното нещо?
— Мумията. И златното ковчеже, съдържащо шестте гърнета с оригиналния папирусов ръкопис.
— Те били пренесени в Исландия.
— Две години преди това херцог Скуле посветил Снори Стурлусон в братството. Снори поел отговорността за ковчега и свещения ръкопис и ги взел със себе си в Исландия. Освен това взел и пергаментите на норвежките пазители.
— Значи кодексът, който Сира Магнус откри в Рейкхолт… това е било завещанието на Снори за тези пазители, които е трябвало да го наследят?
— По-точно казано за Тордур Пелтека. Пергаментовият кодекс съдържа инструкциите, написани собственоръчно от Снори, както и пергаментите, които той донесъл от Норвегия. С помощта на кодове и карти тези документи разкриват местоположението на скривалищата в Норвегия и Исландия.
— Казахте, че крал Хакон Хаконсон е търсил съкровището?
— Някой е издал тайната на братството на крал Хакон. Той използвал Гисур Торвалдсон, за да притисне Снори и да го принуди да разкрие цялата истина. Снори обаче устоял на разпитите и те го убили.
— Значи след това Тордур Пелтека станал пазител?
— Снори бил посветил Тордур Пелтека в тайната и го определил за свой наследник. Но Хакон извикал Тордур в Норвегия, за да го разпита. Търсенето на съкровището се превърнало в мания за краля. Той омъжил дъщеря си за един от братята на кастилския крал и изпратил дипломати при султана на Тунис с надеждата да попадне на следа, която да го отведе при съкровището.
— Пещери… дървени църкви… кодове… Всичко е доста объркано.
— За вас. За нас, в двадесет и първия век. Но не бива да забравяте, че досега сте попадали единствено на случайни, хаотични следи. Не сте откривали нещата в хронологичен ред. Точно обратното — съвсем произволно сте попадали на изолирани фрагменти от миналото. Преписът на ръкописа, който открихте в Тингвелир, е бил оставен там от Снори повече от две хиляди години след като Асим го е написал. Дървените църкви са били построени дълго след като строителството на гробницата в пещерата в Селя било завършено.
— Знаете ли защо Снори е разделил съкровището?
— Най-вероятно от съображения за сигурност. Той построил гробницата във фермата си в Рейкхолт, където съхранявал мумията и папирусовия ръкопис, докато преводът на ръкописа бил скрит в пещерата в Тингвелир.
— А останалото съкровище останало скрито в дървените църкви?
— По това време пазителите започнали да правят грешки, породени най-вероятно от тяхното объркване. Съкровището било разделено, но пазителите завършили строежа на дървените църкви. Те били разположени съобразно свещен модел, вдъхновен от трите свещени символа: египетския анкх, руната на Тир и християнския кръст. Пещерата в Селя стояла празна чак до 1250 г., когато остатъкът от съкровището бил преместен обратно в нея. Последните инструкции на Асим, сред които била и хитростта с двете статуи на свети Лаврентий, позволили на пазителите да завършат норвежката част от операцията. Но по това време най-важната част от съкровището, мумията и ръкописът, били извън контрола на норвежците.
— Не е много лесно да се следва нишката.
— Съкровището така и не попаднало в ръцете на ватиканските пратеници, именно защото операцията е била толкова сложна и заплетена.
— И когато Норвегия била опустошена от чумата, пазителите преместили мумията от Исландия в Гренландия.
— Точно така. Цели сто години по-късно Ватикана отново попаднал на следата на съкровището. През 1447 г. била организирана папска експедиция до Гренландия, но войниците слезли на брега твърде на юг, което дало възможност на някого да предупреди пазителите и петдесет мъже и жени успели да избягат. Останалите заселници били изклани.
— И пазителите отплавали за Винланд?
— През следващите петдесет години пазителите основали пет колонии във Винланд. Постепенно се придвижвали на юг, оставяйки след себе си рунически камъни и каменни кули.
— Защо не са се върнали в Норвегия или Исландия?
— Защото решили да върнат мумията в Египет. Още от времената на викингите се знаело, че пасатите придвижват кораби, вдигащи котва от Флорида и Карибите, на изток. Пазителите се надявали ветровете да ги прекарат през Азорите и чрез тях да достигнат Европа и Средиземноморието. Затова те постепенно се придвижвали на юг. Търсели вятъра, който ще ги отведе у дома. Когато стигнали Карибите, те срещнали местни мореплаватели, които им разказали за белите хора, живеещи на острови, разположени още по на юг. Корабите на пазителите вече били такива развалини, че нямало как да прекосят с тях бурния и опасен Атлантически океан. Вместо това те се надявали, че ще могат да се върнат вкъщи с някои от тези европейски изследователи. И точно тук, в Санто Доминго, пазителите срещнали Бартоломей Колумб. И от тук изпратили шифрованото писмо на архиепископа на Нидарос, писмото, което според слуховете вие сте открили във Вашингтон.