— Защо?
— Алчност.
— Не разбирам…
— Предполагам, че по свой собствен начин те продължили да бъдат пазители. Просто сменили своите господари. Пазели същата тайна, но за някой друг.
— За кого?
— Събери две и две, Бьорн. Очевидно е.
— Никога не съм бил добър по математика.
— Останали тук, в Санто Доминго, в двореца, построен от най-добрите архитекти и инженери в Европа. Приели испански имена. Някои от пазителите заживели тук, в двореца „Миерколес“. Моите прадеди. Други отплавали за Европа на борда на испански търговски кораби. Получили аристократични титли, огромни имения и повече пари, отколкото можели да похарчат. Тези, които се възроптали, били убити. Най-важните от тях били убити от Инквизицията по директна заповед на папата. Единствено пазителите, които нарушили обещанията и клетвите си, оцелели. Техните наследници до ден-днешен живеят в огромни замъци в Италия, Франция и Испания.
— Но кой е бил зад всичко това?
— Когато пазителите дошли в Санто Доминго, папа бил Юлий II. Той е известен с много неща. Но преди всичко е известен с прякора Ужасният папа. Папа Юлий II бил лукава, дръзка, авторитарна личност. През 1506 г. той създал швейцарската гвардия, която до ден-днешен охранява Ватикана и папата. Той започнал строителството на базиликата „Св. Петър“ такава, каквато е тя днес. Той наел Микеланджело да нарисува тавана на Сикстинската капела и да построи личната гробница на папата с прочутата статуя на Моисей.
— Все още не мога да разбера връзката.
— Връзката е Ватикана.
— Но защо? Все пак говорим за една мумия, няколко папирусови свитъка и един викингски набег.
— Нито Асим, нито пазителите са знаели важността на това, което са пазели. Без да подозират това, те са държали в ръцете си една мумия и един ръкопис, които биха променили разбирането на света за юдейството, християнството и исляма.
Не знам как да реагирам на тези думи. Те ми звучат твърде помпозни и фалшиви.
— Надявам се, че няма да прозвучи невъзпитано… Но това не е ли малко пресилено?
Тя промушва боровинката с вилицата си и я изяжда.
Питам я:
— Що за тайна може да има такива последици? Да не би мумията да е била на Господ?
Опитвам се да се засмея, но от устата ми излиза нещо, наподобяващо сухо крякане на възстар жабок.
Беатрис отпива от виното си и затваря очи. Слабото осветление изтрива бръчките й и я подмладява с поне още десет години.
— Трябва да те попитам нещо, Бьорн.
— Питай.
— Ръкописът… — Тя спира, сякаш не е съвсем сигурна как да формулира въпроса си.
— Да?
— Какво знаеш за него?
— Представлява препис на превод от единадесети или дванадесети век, оригинален библейски ръкопис.
— Чел ли си някаква част от него?
— В момента го превеждат.
— Надявам се, че си го скрил добре.
— Разбира се. В добри ръце е, не се притеснявай.
— Ти имаш ли копие?
Това е въпрос, който Естебан не ми бе задал.
— Разбира се.
Устата й остава отворена.
— Искаш ли да го видиш? — питам я и докосвам ръката й.
Включвам един от компютрите в библиотеката и влизам в Gmail акаунта, който Сира Магнус бе създал. Отварям писмото на Тран, съдържащо дигиталната версия на Тингвелирските свитъци.
— Господи! — възкликва Беатрис, когато отварям pdf файла.
Пергаментите се появяват на плоския екран пред нас, ясни и четливи.
— Куратора няма да повярва на очите си. Мислиш ли… — Тя се колебае. — Може ли да ги принтирам?
Натискам бутона за принтиране. Тя стиска рамото ми с благодарност. Огромният лазерен принтер се съживява с изщракване. Принтира всички страници на ръкописа за няколко минути.
— Ти така и не отговори на въпроса ми — казвам на Беатрис.
— Кой въпрос?
Кимвам към заключените врати.
— А, това ли. Ела с мен.
Спираме на метър от вратите. Тя се приближава към скенера, който сканира ретината й. Светва зелена светлина. След това набира кода. Ключалките жужат известно време, след което спират. Беатрис отваря тежката врата.
2.
В забранената секция на библиотеката цари атмосфера на тайнственост и отминали епохи. Стенописите по тавана и стените изобразяват важни събития от Библията. Те са невероятно красиви и за момент в главата ми влиза налудничавата мисъл, че са били нарисувани от самия Микеланджело. От високия куполовиден таван висят три разкошни полилея. По стените са окачени икони и мощехранителници. Сигурен съм, че ако се съсредоточа, ще мога да чуя грегориански песнопения. На отсрещната стена виси кръст с разпнатия Исус. Eli, Eli, lama sabachtani? Господи, Господи, защо ме изостави? В стъклена кутия върху висок пиедестал от мрамор е изложена корона от тръни. Не е възможно това да е короната от тръни, нали? Не мога да събера сили да попитам. Седем високи бели свещи горят в канделабър върху маса, покрита с бяла покривка. По стените между фреските стърчат дървени шкафове и рафтове с книги, стъклени кутии и чекмеджета. Дълбоките прозорци са обезопасени с решетки от ковано желязо, на тавана мига лампичката на камера.