— Ние сме стари приятели. Познавам го, откакто се помня. Той бе първата ми дойка. После стана мой приятел и ментор. Живее и работи в двореца „Миерколес“ от 1942 г., когато избягал от Варшава…
— Като момче, искам да се отбележи, като момче!
— … и се озовал тук, минавайки първо през Копенхаген, Бостън и Хавана. Баща ми го съжалил и приютил, в един от своите редки моменти на състрадание. Именно Куратора запали в мен интерес към историята и теологията. И към всичко това, което лежи скрито в древните ръкописи и пергаменти.
— Разбирам, че споделяте нашата страст към съкровищата от миналото — казва Куратора.
Гласът му е тих, почти шепот, като вятър, който си играе със страниците на книга, забравена на пейка в парка. Когато очите ни се срещат, през тях виждам как в него се отваря невидима врата, отвъд която започва безкраен коридор, пълен с книги, покрити с многовековен прах. След това илюзията изчезва и аз виждам воднистите очи, осеяни с разкъсани капилярчета.
Куратора накланя главата си на една страна.
— Беатрис е прекрасен човек, нали? Трябва да сте благодарен за нейното приятелство.
Не съм съвсем сигурен какво да отговоря на това. Зад елегантната фасада на думите му долавям игрива ирония, сякаш той се опитва да ме изпита.
— Когато живеех в чужбина, Куратора ми се обаждаше по телефона и ми изпращаше писма, като така ме държеше в течение на живота в двореца — казва ми Беатрис. — И когато се отбивах вкъщи, най-много исках да се видя с него.
Куратора поглежда любопитно към принтираното копие, което Беатрис държи в ръка. Тя му кимва незабележимо. Той захапва долната си устна. Тя му подава страниците. Той ги взима с треперещи ръце. Вади очила от джоба на ризата си, слага ги и започва да чете текста, останал без дъх. Очите му препускат по редовете.
— Най-накрая. Най-накрая. Най-накрая — повтаря той шепнешком. Поглежда към Беатрис. — Това е!
— Нали ти казах.
— Не смеех да ти повярвам. Но наистина е това!
4.
Куратора налива три чаши шери. Двамата с Беатрис седим на леглото му. Той седи на стола до бюрото.
— Викингският крал Олав не е знаел какво е откраднал — казва той. Шерито е оставило влажна сянка на горната му устна. — Той просто е искал златното ковчеже, в което са били свитъците.
— Пазим оригиналния ръкопис тук в двореца — казва ми Беатрис.
— Естебан ми каза, че той не е нищо особено.
— Естебан те е излъгал.
— Може ли да го видя?
— Не е толкова просто. Само Естебан и аз имаме достъп до него. Мярка за сигурност. Всеки път, когато вратата се отвори, това се записва в специален регистър. Естебан ще заподозре нещо.
— За съжаление, оригиналният ръкопис не е цял — казва Куратора. — Сухата египетска пустиня е идеална за съхранението на папируси. Но влажният норвежки въздух не е. Част от папируса се е разложила, така че ръкописът е пълен с празноти. По-голямата част от текста е нечитаем. За да можем да го разчетем и преведем, ние имаме нужда от преписа от Тингвелир.
— Бихте ли ми казали все пак какво прави този ръкопис толкова ценен?
— Той е оригинал на библейски текст.
— Знам това. Но защо църквата толкова много се плаши от него?
Куратора става и допълва преполовените ни чаши с шери, след което слага тапата в шишето.
— Плаши… хммм, не е толкова просто. Преди хиляда години политиката на църквата е била много по-различна, отколкото е днес. Не съм сигурен как щяха да реагират, ако ръкописът бе открит в наши дни. Но преди хиляда години служителите на Ватикана се паникьосали.
— Защо?
— Защото през вековете църквата е продавала илюзията, че Библията е написана от Господ.
В гласа му се прокрадва нотка на опърничавост.
— Това не е ли единствената цел на църквата? — питам аз.
— Именно по тази причина авторитетът на църквата моментално би се сринал, ако Ватикана признае, че Библията е… ами, нищо повече от един сборник от назидателни истории, съчинени от хора, преправяни от хора, събирани и редактирани от хора. И нищо повече от това.
— Всички знаят, че Библията не бива да бъде възприемана буквално. Тя представлява нещо по-важно, по-общо. Няма много хора по света в днешно време, които да вярват в Библията буквално.
— Така ли? Питайте хомосексуалистите. Питайте жените. Вече две хиляди години църквата набива своите виждания в главите ни. Ще се изненадате колко много хора смятат, че Библията съдържа думите на Господ до нас смъртните, сякаш самият Той я е написал. Някои християни възприемат Библията като източник на разбиране, почитане и размишления. Но въпреки това… същите сили, които са дали на света Инквизицията, кръстоносните походи и робството, продължават да съществуват и до днес и дори процъфтяват!