— Мислех си, че всичко това се е променило след Мартин Лутер.
— Хмм… какво казва Павел за хомосексуализма? Същите апостоли, които проповядват любов, прошка и състрадание, заклеймяват хомосексуализма и това е гледна точка, която споделят повечето важни клечки в днешната римокатолическа църква!
Думите му са придружени от водопад от слюнка.
— Според вас какво би казал Исус за омразата, която хомосексуалистите пораждат у някои християни?
— Успокой се. — Беатрис се навежда към него и нежно го докосва по крака.
— Павел е живял в различна епоха — споря аз.
— Точно така! Което доказва, че Библията принадлежи към една отминала епоха! Сега църквата заклеймява същото робство, което някога е подкрепяла и утвърждавала! Но хомосексуалистите продължават да бъдат преследвани със сляпа омраза и страст!
След този изблик Куратора е останал без дъх и се обляга на бюрото.
— Добре ли си? — пита го Беатрис.
— Да, да, да!
— Куратора лесно се разпалва — казва ми тя. — Но съм съгласна с него. Библията е литературен и митологичен шедьовър, който е принадлежал на една точно определена епоха, на едно точно определено човечество и на един точно определен свят. Днес можем да избираме дали да я четем като религиозно послание или като философски манифест. Това, дали Библията се възприема като думите на Господ, зависи изцяло от вярата на читателя. Авторитетът на Библията зависи от силата и непогрешимостта на текста.
Куратора се намесва:
— Преди повече от хиляда и петстотин години отците на църквата дали своето одобрение на Библията. И оттогава папи и духовници, свещеници и проповедници са единни в своята вяра, че нейната истина е абсолютна. Да критикуваш Библията означава да отричаш Господ. В името на Библията са били избити милиони хора.
Думите на Куратора се губят в шумен пристъп на кашлица и аз използвам момента да вмъкна въпрос:
— Но как Тингвелирските свитъци подкопават всичко това?
Беатрис отговаря на въпроса ми:
— Най-важните текстове, които на практика съставляват теологичната основа на юдейството, християнството и исляма, са петте книги на Моисей, Петокнижието. Това са Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие, историята на патриарсите, Каин и Авел, законите, Десетте божи заповеди или с други думи всички митове и легенди, които формират основата на нашето общо културно наследство и разбиране.
Тя започва да тупа Куратора по гърба, защото той продължава да кашля.
— Моисей е една от най-влиятелните личности в световната история. Вярванията и религиите, изповядвани от половината човечество, са основани на неговите думи. Всемогъщият Бог, който се появява за първи път в Петокнижието, е същият Бог, който християните, евреите и мюсюлманите почитат и до днес.
Куратора успява най-накрая да стабилизира дишането си. Пресушава на екс чашата си с шери.
— Какво би станало, ако някой успее да докаже, че цялото това нещо е една измама?
— Измама? — повтарям. — Кое е измама?
— Как бихте реагирали, ако ви кажа, че Петокнижието на Моисей е сборник от различни текстове и философии от древността?
— Това е, общо взето, едно от първите неща, които студентите по теология научават в университета.
— Но не е ли странно колко усърдно защитават това знание? Повечето хора не знаят, че петте книги на Моисей представляват една смесица от вавилонски митове, финикийски и хититски саги и египетски легенди, обогатена с образа на автократичен бог. По този начин се създава една нова монотеистична религия. И една нова държава. Много хора биха нарекли това просто един мит, други — конспирация. Повечето експерти, теолози и учени са съгласни, че Старият завет е точно това — уникална колекция от древни текстове, но с нов етикет.
— Всеки човек, разбира се, може да остане глух за всичко това, ако е убеден, че Библията е словото на Господ — намесва се Беатрис.
— Много хора възприемат Библията като опита на един етнос да опише митологичното си минало и да изрази надежда за идеализираното си бъдеще — заявява Куратора. — Един разказ за присъщата на човечеството слабост към красотата и безплътността. Още шери?