— Много хора мислят така — обажда се Беатрис. — Мислят, че редакторът е разкрасил ръкописа на Моисей. Мнозинството теолози и свещеници днес са съгласни, че Моисей не е написал Петокнижието.
— Ако прочетете петте книги — продължа Куратора, — няма как да не ви направят впечатление повторенията; различните имена, с които се назовава Господ и някои общи персонажи, както и разминаващи се версии на едни и същи събития.
— В Битие има две различни версии на Сътворението — казва Беатрис.
— Две?
— Две свързани истории, оплетени в една — обяснява Куратора.
После започва да чете: „В началото Бог създаде небето и земята. А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият дух се носеше над водата“.
— Така започва Сътворението, което познаваме. Но в същия текст е включена и друга, различна история на сътворението — написана от друг автор и после вплетена в първата версия. Това е направено толкова хитро и умело и читателят дори не забелязва, че историята започва отначало.
— Къде?
Куратора поглежда в книгата и ми посочва абзаца.
— Ето тук. Битие, глава втора. Тук започва една нова история на Сътворението. Не е нужно да сте теолог или лингвист, за да осъзнаете, че това тук е въведение в нова история.
Той прочита: „Ето, тъй станаха небето и земята, при сътворението им, в онова време, когато Господ Бог създаде земята и небето, и всякакво полско храсте, което го нямаше още на земята, и всякаква полска трева, що не бе още никнала; защото Господ Бог не пращаше дъжд на земята и нямаше човек, който да я обработва, но пара се вдигаше от земята и оросяваше цялото земно лице. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“.
— Не ти ли се струва, че това е въведение в една отделна, различна история на Сътворението? — пита ме Беатрис.
Куратора добавя:
— В първата версия Бог създава небето и земята, светлината и мрака, водата и земята, растенията, птиците, рибите, морските животни, земните животни и най-накрая хората. Мъжът и жената. В този ред.
— В следващата глава — продължава Беатрис, — последователността е различна. Тук Бог първо създава земята, небето и водата. После създава мъжа и чак след това растенията, животните и птиците и накрая жената, Ева.
— Как е възможно и двете версии да са верни? — пита ме Куратора.
— И така нататък — казва Беатрис. — Прочети историите за Ной. Те не съвпадат изобщо. На едно място в Библията се казва, че Моисей отива в Табернакула — преди да го е построил! Книгите на Моисей са пълни с противоречия.
— Неточности — поправя я Куратора. — Грешки.
Трябва да отида до тоалетната.
5.
Когато се връщам, Куратора е отворил поредната бутилка вино. Молец обикаля около една от лампите на терасата, отново и отново, и отново. Луната блести през листата и морският бриз гали дърветата.
Сядам и си сръбвам малко вино. Беатрис и Куратора ме гледат така, сякаш се опитват да преценят дали съм чул достатъчно за днес.
— Теологията е пълна с „тайни“, които всички знаят — започва Куратора. Поема си дълбоко дъх, преди да продължи. — Теолози, равини и свещеници знаят за тези неточности. Дълго време вярването, че зад всичко това стои една по-велика, по-висша истина, оправдаваше пренебрегването и отхвърлянето на тези противоречия. Още през осемнадесети век теолози започнали да защитават тезата, че е невъзможно Моисей да е написал Петокнижието. Теолозите знаят това от векове. Днес това знание е крайъгълен камък на тяхното разбиране за Библията. Моисей не е написал Петокнижието.
Беатрис ме наблюдава над ръба на чашата си с вино.
— Всичко това води до документната хипотеза — казва Куратора.
— Или теорията JEPD — добавя Беатрис.
— Което означава това?
— Че съществуват четири основни източника, върху които са базирани книгите на Моисей. „J“ обозначава източника Яхвист, „Е“ източника Елохист, „Р“ източника Свещенически кодекс и „D“ източника Девтерономиум — обяснява Беатрис.
Размазвам комар, кацнал върху ръката ми.
— Работата по петте книги е започнала деветстотин години преди Христос. Няколко различни автори редактирали колекцията от ръкописи, като накрая те били структурирани в пет книги. Този процес продължил до около 400 г. пр.Хр.
— Авторите на книгите разказват общо взето една и съща история, но от различни гледни точки.