Куратора скръства ръце.
— Те са адаптирали първоизточниците през призмата на собствените си политически и религиозни вярвания, след което са се опитали да поправят и допълнят предишните версии на историите.
— Иронията е, че после всички тези разминаващи се и противоречащи си версии били съшити заедно — усмихва се Беатрис.
Изгасва светлина, идваща от един прозорец недалече от нас. Решавам, че това е крилото на двореца, където живее прислугата.
— На основата на познанията си по теология, история, политика и лингвистика един международен екип от теолози обособил отделните глави и стихове, съставящи петте книги и после се опитал да ги събере в съответния контекст — обяснява Куратора. — Но резултатът от този експеримент всъщност кара повечето съвременни теолози да заключат, че Петокнижието произлиза от много по-сложни източници от JEPD.
— Тогава кой е написал петте книги на Моисей?
6.
Звъни мобилният ми телефон.
Отначало не отговарям. Не съм роб на телефона си. И съм любопитен да чуя отговора на въпроса си за Моисей. Но после си спомням, че съм дал номера си само на хора, които наистина могат да имат нужда да се свържат с мен.
Професор Лайлуърт. Разстроен е. Обществото поразпитало тук-там и научило, че Джамаал Абд-ал-азис или с други думи Хасан, се качил на самолет на „Американ Еърлайнс“ от Маями за Санто Доминго преди около час.
— Откъде знае, че съм тук? — заеквам аз.
— Разузнаването на шейха е най-доброто на света.
— Какво да правя?
— Стой там, където си. В момента се намираш на най-сигурното място на света.
— Най-сигурното? Когато Хасан е на път?
— Вече говорих с Естебан Родригес и точно в този момент неговите охранители затягат мерките за сигурност на двореца „Миерколес“.
Казвам на Куратора и на Беатрис за Хасан. Те се съгласяват с професора, че бих се изложил на много по-голяма опасност ако си тръгна, отколкото ако остана.
— Ще те открие, независимо от всичко — казва Беатрис. — Тук поне си на сигурно място.
Поглеждам към огромния, тъмен парк.
— Около двореца има толкова аларми, че дори най-изкусният взломаджия ще бъде заловен, преди да прехвърли стената — уверява ме Куратора.
7.
— Да се върнем на книгите на Моисей — казвам аз и пресушавам чашата си с вино. — Кой ги е написал?
Беатрис пълни чашата ми.
— Теолозите работят с четири източника, но всъщност те са много повече — казва тя.
— Яхвист, който нарича Бог Яхве или Йехова, е най-изтъкнатият старозаветен теолог и автор — обяснява Куратора. — Живял е около деветстотин години преди Христос и на него дължим гениалната структура на Петокнижието. Той придал епичност и религиозна значимост на древните митове и истории. Специфичният мироглед, особената техника на разказване, речникът, литературният стил и религиозните гледни точки подсказват, че Яхвист е бил евреин. Всичките му герои са от Юдея. Най-вероятно е бил дворцов писар в Йерусалим, може би в двора на цар Соломон.
Беатрис продължава:
— Сто години по-късно вторият по важност автор, Елохист, който нарича Бог Елохим, а не Йехова, написал израилтянския отговор на Яхвист. Всички негови герои са израилтяни, а не юдеи. Той заменя юдейския мироглед с израилтянски.
— „Р“ е за „Свещенически кодекс“ — казва Куратора, — защото тези текстове били написани от група свещеници от Юдея, след като бил построен Вторият храм или петстотин години преди Христос и преди Йерусалим да бъде завладян от вавилонците. Свещениците също имали свои теологични и политически цели.
— Девторономиумът, петата книга на Моисей, била написана шестстотин години преди Христос — продължава Беатрис. — Много хора вярват, че Девторономиумът е бил написан от същия Йеремия, който написал Книгата на Йеремия от Стария завет.
Някъде в двореца се затръшва врата. Куратора спира да говори. Естебан Родригес се появява на вратата на терасата.
— Тук ли сте били? — казва той, останал без дъх. Втренчва се в мен. — Чухте ли?
— Току-що ми се обади професор Лайлуърт.
— Удвоихме мерките за сигурност. Извикахме още охранители и поставихме още камери в парка.
— Благодаря ви. Наистина съжалявам, че ви причинявам толкова много допълнителна работа. Ако предпочитате да си вървя…