Гърлото ми се свива. Не мога да спра да хълцам. Ръцете и коленете ми треперят.
— Аз съм, Бьорн.
Сърцето ми спира.
После разпознавам гласа.
Куратора.
Още няколко секунди тялото ми е парализирано от страх, след което издишам.
Сядам на пода и се облягам на влажната стена.
— Тези килии са били използвани за какво ли не, от роби до пирати, от метежници до политически агитатори. В момента сме във втората килия. Тя побира от петдесет до шестдесет затворници. Някои са живеели тук с години, преди да умрат. Сега я използват за мазе и складово помещение.
Не го виждам. Но по гласа му преценявам, че се намира на около четири метра вляво от мен.
— Извинявай, че успях да те забъркам във всичко това — казвам аз.
— Вината не е твоя.
— Мислех, че Беатрис е на наша страна.
— Разбира се, че е.
— Тя… Беатрис дойде с охранителите, които ме докараха тук. В мавзолея.
— Сигурен съм, че има обяснение за това.
— Не разбираш…
— Разбирам.
— И Естебан… Той не може да се отнася по този начин с нас!
— Крал Естебан може да се отнася както си поиска с когото си поиска!
— Нормалните хора не се държат така.
— Нормален? Естебан? Той е вманиачен.
— Не съм си и помислял, че моето присъствие в Свещената библиотека може да те злепостави така.
— Вината е изцяло моя. Трябваше да се сетя, че охранителите ще ни видят, колкото и да е късно. Нали има камери.
— Не разбирам… Ти си негов служител!
— Досега бях негов полезен глупак. Но сега ръкописът е въпрос между вас двамата и никой друг. Вече не съм му нужен.
— Но защо той… — опитвам се да намеря правилните думи — … те е поставил под домашен арест?
— Защото ми няма доверие. Защото най-накрая ме хвана. Опитваше се да ме хване от години. Беатрис винаги ме защитаваше. Сега най-накрая ме хвана. Не мисля, че в „Разказът на Бард“ има нещо, което да го застрашава. Тревожи го моето предателство. Фактът, че ти показах един от ръкописите в Свещената библиотека зад гърба му.
— Защо те преследва?
— Защото винаги съм го предизвиквал. Никога не ме е харесвал. И освен това ревнува.
— От теб?
Отново чувам хрипливото му дишане в мрака.
— Защото Беатрис харесва мен повече, отколкото него.
— Е, и? Той е неин брат, а ти си неин приятел. Няма място за сравнение.
Следващите думи Куратора казва изключително тихо.
— Интересът на Естебан към Беатрис винаги е бил повече от братски.
Мракът помежду ни сякаш се издува.
— Какво имаш предвид?
— Знаеш ли, че египетските фараони били толкова твърдо решени да запазят божествената си кръвна линия чиста, че се женели за сестрите си? Дори Клеопатра се е омъжила за много по-младия си брат. Много хора вярват, че връзката на фараон Акхенатен с майка му, царица Тий, е послужила за модел на мита за Едип.
— Да не би да намекваш, че Естебан и Беатрис имат кръвосмесителна връзка?
— Никога не съм имал желание да попитам.
— Естебан не е фараон.
— Но въпреки това страда от мегаломания. И е абсолютно луд. През шестдесетте, преди да се премести в САЩ, Беатрис сподели с мен, че Естебан я е малтретирал сексуално.
Отварям уста да кажа нещо, но не мога.
— Тогава тя мислеше за самоубийство. Успях да предотвратя един неин опит, след което тя ми разказа за него. Повече никога не е говорила за това. Не знам дали Естебан е продължил и след опита й за самоубийство, или я е оставил на мира.
Закривам лицето си с ръце.
— Защо ми казваш това?
— Защото трябва да разбереш що за човек е той.
— Луд…
— Не се подвеждай от психопатския му чар. Той е зъл до корена на костите си.
Започвам да се чудя да не би Куратора да е този, който е превъртял. Може би годинките му са твърде много. Освен това мисълта за Беатрис в ръцете на Естебан ми причинява болка.
— Сигурен съм, че Естебан има много влиятелни приятели — казвам аз. — Но когато всичко това свърши, той ще открие, че аз също имам.
— Скъпи Бьорн. — Той се колебае няколко секунди, преди да продължи. — Наистина ли вярваш, че Естебан ще ни пусне да си тръгнем оттук живи?
Моисей
1.
През цялата нощ спя на пресекулки.
Седя на студения, мокър каменен под, облегнат на твърдата стена. Сънищата и страховете ми се оплитат и завързват на възли. От време на време се събуждам с вик, втренчен в мрака, борещ се за глътка въздух. Един хипнотерапевт веднъж ме научи как да отблъсквам атаките на клаустрофобията чрез медитиране и забавяне на пулса. Три, две, едно… Дишай спокойно… Но не е лесно.