— Като например?
— В Библията пише, че докато бил в Гошен, Моисей убил един египтянин, който се отнесъл лошо с роб. Престолонаследникът Тутмос също се борил против малтретирането на роби. Според алтернативната версия на библейската история, Моисей не избягал в Мадиам, а в Етиопия. Там се сражавал толкова героично, че бил коронясан за цар. В Корана пише, че Моисей управлявал Етиопия като цар. Юдейският Талмуд също говори за Моисей като за цар.
— Е, и?
— Престолонаследникът Тутмос също е бил цар на Етиопия за известно време.
— И това го прави Моисей?
— Не, има и още. Както Моисей, така и престолонаследникът Тутмос били велики генерали. И двамата били дълбоко религиозни. След един успешен набег Тутмос бил направен велик жрец на храма на Ра в Хелиополис в северен Египет. Освен това той бил свързан с култа Пта в Мемфис. С други думи, престолонаследникът взел надмощие над всички жреци в Горен и Долен Египет от своята укрепена база, която не била далече от Питом-Рамзес.
Кураторът се закашля. Мисля си, че здравето му е твърде крехко, за да оцелее в килията повече от няколко дни.
— Следиш ли мисълта ми, Бьорн? Престолонаследникът Тутмос е бил велик жрец в земята на Гошен. Същият Гошен, който е бил съживен и благоустроен от неговия баща и където според Библията израилтяните били роби на фараона.
4.
След кратка пауза, през която Кураторът издухва носа си, той продължава:
— В Aegyptiaca на Мането са описани и други връзки между престолонаследника Тутмос и Моисей. Мането говори за робско въстание в Аварис по време на управлението на Аменхотеп III. Аварис, Питом-Рамзес и Гошен са три имена на една и съща област. Мането пише, че фараонът бил посъветван да отърве страната си от нежеланите и да им намери работа в каменоломните на Аварис.
— Кои били нежеланите?
— Кои други, освен омразните израилтяни? Според Мането робите се трудили в Аварис много години, докато там не отишъл жрец от храма на Ра в Хелиополис. Престолонаследникът Тутмос! Жрецът бил изоставил египетската си религия и богове и почитал един-единствен, всемогъщ бог. Мането пише също така, че този жрец преди това бил воин, точно като Тутмос, който научил нежеланите да се сражават. В Библията се казва, че египтяните били наскърбени от децата на Израел. Мането пише, че жрецът накарал нежеланите да се разбунтуват и много от тях се върнали в родината си. Виждаш ли допирните точки? Робски бунт… египетски подстрекател… бягство към родината…
— Изход.
— Точно така! Няколко века по-късно авторите на Библията трансформирали тази история в един епичен и драматичен разказ за предателство и кураж, бунт и бягство — спасение в Обетованата земя на Бог. Разбира се, историята в Библията е много по-грандиозна и поучителна. Едно зрелищно бягство… Бог, който активно се намесва в събитията на земята… величествен водач от калибъра на Моисей…
5.
— Това означава ли, че мумията, която държат в мавзолея тук, е мумията на престолонаследника Тутмос?
— Мумията е на престолонаследника Тутмос, син на Аменхотеп III и царица Тий. Черната овца на семейството. Бунтар и метежник.
— Какво се случило с него, след като робите били освободени?
— След като Тутмос помогнал на робите да избягат, той смело се върнал в двореца на баща си. Вкъщи при татко. Но Аменхотеп III не бил грижовен и любящ баща. Осъдил непокорния си син на смърт. Принцът не само се бил опълчил срещу семейството си и срещу египетските богове, помагайки на робите да избягат. Той бил обезчестил и опозорил баща си, цар и бог на Египет. И за това провинение нямало прошка.
— Значи е бил екзекутиран?
— Понеже бил с царска кръв, той избегнал публичната екзекуция. За фараона предателството на сина му било държавна тайна, позор за цялото семейство. Позволили на престолонаследника да избере начина на своята смърт. Той избрал отрова. След като я изпил и издъхнал, той бил балсамиран и мумифициран. Може да е бил предател, но във вените му течала царска кръв и следователно бил с божествен произход. Но Тутмос не бил положен заедно със своите предци. Вместо това бил погребан в тайна гробница на западния бряг на Нил, отвъд Долината на царете и Долината на цариците. Бил скрит зад две други гробници и изтрит от страниците на историята. Аменхотеп III наредил всички доказателства за неговото съществуване да бъдат унищожени. Всички писмени свидетелства били изгорени и всички статуи съборени.
— Но той не е бил забравен?