Дори в един модерен кабинет, оборудван с компютър, телефон, факс и принтер, аз чувствам силата на пентаграма. Той блести ярко в окултното небе вече повече от петстотин години. Египтяните чертаели кръг около пентаграм, който наричали duat. Той посочвал пътя към подземния свят, към следващия живот. Арабите го използвали в магии и ритуали. Питагорейците вярвали, че пентаграмът изразява математическото съвършенство, тъй като в линиите му е скрита златната пропорция 1.618. За евреите той символизира петте книги на Моисей или „Петокнижието“. За християните пентаграмът символизира черна магия, но също така и петте рани на Исус.
А ако пентаграмът е обърнат така, че единият му лъч да сочи надолу, той се превръща в символ на Сатаната или така наречената звезда на Дявола.
На петата страница намирам карта на северна Норвегия, включваща всичко на юг от Трондхайм. Картата не е особено добра. Картите по времето на Снори са били рисувани главно на основата на измервания на око и предположения. Първата известна карта на северните страни е картата „Нанси“ от 1427 г., нарисувана от датчанина Клавдий Клавус, който дълги години живял в Рим и станал приближен на няколко кардинали и секретари на папата. Но няколкостотин години преди него някой начертал карта на Остландет, като я копирал от един дори по-древен рунически свитък.
Изучавам текста и руните с часове. Превеждам руническия текст и текста на Снори. Боря се с кодовете. Знам, че в тези страници може би е скрито послание, вероятно инструкции. Но не мога да открия начин да го разшифровам. Изследвам картата на Норвегия и символите.
Но не откривам нищо.
След като обядвам (две филии хляб със сирене „Гауда“, парче сурова ряпа, морков и чаша чай), аз се обаждам на старшия инспектор на Боргарнес. Питам го дали има някакви новини за мен. Има. Заподозрените са били заснети с камера на бензиностанция в Саубер. В момента изпращат снимките им на Интерпол. Норвежката полиция също е получила копие от тях. След това той се шегува, че арабите били потънали вдън пясък, ха-ха. Но бързо става сериозен и ми казва точно толкова за разследването, колкото да почувствам, че съм информиран, без да знам каквото и да било.
Веднага щом оставям телефона на вилката, той започва да звъни. Ранхилд от полицията в Осло. Току-що е получила снимките от Исландия и ме пита дали мога да идентифицирам заподозрените. Изпратила ми е копия на снимките по електронната поща и ще ме изчака на телефона, докато отворя писмото и прикрепения файл.
Снимките са черно-бели, но с високо качество.
Разпознавам двамата мъже, които ми дойдоха на гости в хотелската стая в Рейкявик. Дребният с пистолета и гигантът, който счупи кутрето ми.
— Това са те — казвам аз.
— Ще ги заловим. Сега, след като разполагаме със снимки, имаме с какво да работим.
Моля я да изчака за момент. Под нейното писмо има друго, неотворено.
„От: неизвестен изпращач
Изпратено: неизвестна дата
За: bjorn.belto@khm.uio.no
Относно: Бьорн Белтьо — прочети това!
Уважаеми Бьорн Белтьо,
Вие не ме познавате. На сега аз «познавам» вас. Извинявам се за болката и страха, който моите хора са ви причинили. Помолих ги да свършат една работа и не мога да ги следвам навсякъде.
Вашият приятел в Исландия Сира Магнус откри кодекс, който хората ми взеха. Но след това вие успяхте да откриете копие на един ръкопис, който журналистите в своята безгранична изобретателност започнаха да наричат «Тингвелирските свитъци».
Готов съм да стигна много далече — повтарям, много далече — в стремежа си да получа този ръкопис, независимо дали той е все още в Исландия или при вас в Норвегия.
Не обичам да отправям заплахи. Но вие ме принуждавате да използвам методи, които при други обстоятелства бих избегнал.
Затова ви моля: дайте Тингвелирските свитъци на моите хора. Съдействието ви ще бъде богато възнаградено. И под «богато» имам предвид повече пари, отколкото можете да си представите. Можете да прекарате остатъка от живота си в лукс, без да ви се налага да се тревожите за каквото и да било.