Ако решите да не направите това, което ви моля, съдбата ви вече няма да е в моите ръце. Хората ми имат съвсем ясни инструкции. Не искам да ви нараня, но нищо не е по-важно за мен от намирането на ръкописа от Тингвелир. Дал съм разрешение на хората си да правят всичко, което сметнат за необходимо, в преследването на тази цел. Едва ли е нужно да навлизам в подробности.“
Гърлото ми се пълни с пясък и маджун.
Никога преди не бях получавал писмена заплаха. Това ми е първата.
Прочитам я на Ранхилд с треперещ, заекващ глас. Тя ми казва да направя две неща: да принтирам копие на писмото и да й пратя оригинала по пощата.
Натискам Print. Нищо. Натискам бутона няколко пъти в раздразнението си.
Нищо.
Точно когато се каня да препратя писмото, екранът започва да примигва. Имейлът се разгражда пред очите ми, сякаш всеки пиксел е бил обиден от съседа си и е решил да се отдалечи от него колкото се може по-бързо.
Накрая от писмото не остава нищо.
— Изчезна — казвам аз.
— Това е невъзможно.
Проверявам в кутията Outlook. Имейлът все още е най-горе. Цъквам върху него и целият ред изчезва.
— Провери в „Изтрити“.
Нищо.
Казва ми, че един имейл не може просто да изчезне от компютъра на получателя си. Това е технически невъзможно. Текстът сигурно е бил прикрепен файл, който антивирусната програма е засякла и изтрила.
— Да не е било Х-приложение?
— Беше един напълно нормален имейл.
— Някой трябва да е проникнал в компютъра ти и да е инсталирал програма — шпионин.
— Били са тук? Тук, в кабинета ми?
— Ако разполагат със софтуер, който може да накара имейл в Outlook да изчезне, значи си разбират от работата. Съвсем лесно може да бъде изпратен имейл, който дори да бъде преместен в папка „Спам“ и изтрит, преди това автоматично да инсталира скрита програма на компютъра ти.
— Не пишеше от кого е имейлът.
— Променянето на адреса на изпращача и датата на изпращане не е никак трудно. Теоретично е възможно да открием от кой сървър е изпратен имейлът, но и за това има хитрини, като например ако са проникнали в някой зле защитен сървър и са изпратили имейла оттам.
Ранхилд ми казва да запиша на един лист съдържанието на имейла по памет, доколкото е възможно, дума по дума.
Половин час по-късно, тя пристига с полицейски техник, който взима компютъра ми. Но се съмнявам, че ще открият нещо.
5.
Късно същия следобед отключвам вратата на кабинета си. Нервен съм. Скрил съм принтираното копие на кодекса на Снори в прозрачен найлонов плик под ризата си. Найлонът е залепнал за гърдите ми.
Бързам по безкрайния коридор, слизам надолу по стълбите до мазето и след това излизам на ярката слънчева светлина, щавеща задния двор на института. Чувствам лъчите на слънцето като нажежени до червено игли, забиващи се в очите ми. Прикрепям слънчевите стъкла за рамките на обикновените си очила. Въздухът мирише на късно лято.
Взимам метрото от Блиндерн до градския център. След това отивам пеша до многоетажния паркинг, където оставих Бола.
Той седи на едни стълби срещу входа на паркинга и се преструва, че чете вестник. Но през цялото време следи стъклените врати, които се отварят и затварят автоматично.
Мисълта, която наистина ме ужасява, е, че това не е единственият вход на паркинга. Ако има човек, който наблюдава един от входовете, следователно има други, които наблюдават и останалите. Колко са тези хора?
Изчезвам зад ъгъла и оставям Бола там, където е — сама и обградена от врага на ниво Р2.
Кои са тези хора? Нима Сира Магнус се бе свързал с колекционери на черния пазар? Богати чужденци, готови да стигнат до крайности в стремежа си да се докопат до редки съкровища? Но да стигнат дотам, че да убиват? Заради един древен пергамент?
Или може би заради информацията, скрита в текста?
Взимам трамвая до Скилебек и се скривам във входа на жилищна сграда.
Терйе Льон Ерихсен пристига половин час по-късно.
В раницата си (същата, която носеше, когато бяхме заедно в университета), той донася тенекиена кутия с храна, термос от училищните му години и вестник за четене по време на пътуването с трамвая. Раменете му са криви и докато крачи по тротоара към мен, той се клатушка като пингвин. Терйе има малки зъби и големи уши, както и плешиво място на темето, което наваксва с иначе дългата си, къдрава коса и впечатляващо гъстата си и рошава брада.