Отзовават бодигарда ми; официалните причини за това са „ресурси“ и „преоценка на опасността“, но най-вероятната причина е това, че горкият човек всеки момент щеше да умре от скука.
Всяка сутрин се измъквам от апартамента на Терйе и се промъквам във временния си кабинет през влажни мазета, забравени от бога стълби и неизползвани коридори.
Чувам пращене в телефонната слушалка и получавам спам, който съм убеден, че инсталира шпионски програми на компютъра ми, сканиращи всичко, което имам на хард драйва си. Получавам неразбираеми текстови съобщения на телефона си от телефонни номера, които не съществуват и които изпращат GPS сигнали на сателита на престъпниците.
Опитвам се да забравя преследвачите си и да се концентрирам върху работата.
Без особен успех.
Терйе и Аделхейд ми бяха помогнали да разбера какво търся. Бяха ми обяснили как трябва да го намеря. Като се махнат тези две неща, остават единствено търпението и въображението.
Прекарвам по-голямата част от деня в изучаване на комбинации от букви и в четене на текста вертикално, хоризонтално, диагонално и отзад напред.
Знам, че отговорът е скрит някъде сред хилядите букви и думи.
10.
Намирам отговора рано сутринта в понеделник.
Дъждовните капки се стичат по стъклото на прозореца, образувайки накривени вадички. Чувствам мозъка си като къс мокър памук.
И точно в това състояние на изтощение и отчаяние аз откривам отговора на загадката.
Има един объркващ пасаж в текста на Снори, объркващ по отношение на топографията и съдържанието си. Той съдържа гръцките букви алфа и омега, изписани с червено мастило и по-големи от останалите букви. Двете гръцки букви се намират в началото и в края на параграф, който е четлив, но иначе напълно безсмислен. Алфа и омега означават също така „начало“ и „край“. Така че, ако тези символи означават началото и края на тайно послание, то това послание трябва да е скрито в текста между тях.
Прочитам първите и последните букви от двата реда и откривам имената на две места: първото под символа „алфа“ в полето вляво от текста, а второто под символа „омега“ в полето вдясно от текста.
Преведена от старонорвежки, първата част на загадката е:
Под символа „алфа“, взимайки първата буква от всеки ред, аз получавам думите Doso и kors.
По същия начин получавам думата Roykenes, съставена от първите букви на всеки ред над символа „омега“.
Разлиствам атлас. Doso е място в Ос, Хордаланд, на осем километра южно от Берген. Името идва от dys, норвежката дума за малка грамада камъни, което на свой ред ми напомня за погребалните могили в областта, датиращи отпреди хиляда и петстотин години. Roykenes е името на място, разположено на края на пътека, използвана от монаси. Намира се на няколко километра северно от Doso.
Пътека, използвана от монаси?
Развълнуван, аз търся голямомащабна карта на областта.
Отбелязвам мястото, където се намира Doso, както и мястото, където се намира Roykenes. След това ги свързвам с вертикална линия.
Kors или кръст…
Може би Снори иска да начертая кръст, използвайки за начални точки Doso и Roykenes?
Начертавам хоризонталната линия на кръст. Десният й край свършва в гора.
Левият свършва в…
Абатство „Лис“.
Няколко секунди зяпам картата с отворена уста.
Пентаграмът не сочи към някакво светилище в Берген, а към абатството „Лис“!
Абатството „Лис“ е цистерциански манастир, построен в началото на единадесети век и обвит в тайнственост. Абатството е затворено през 1536 г., но все още се радва на голям туристически интерес, може би най-вече заради красивото място, където се намира. Калугерите в манастира практикуват сдържаност, спокойствие и преданост.
Абатството „Лис“.
Разбира се!
Изпълнен с трепетно очакване, аз отново се гмуркам в лабиринта от букви. Сега, след като разгадах кода, откритията следват едно след друго. Някои от буквите са по-дебели от останалите, което прави откриването на нови думи, скрити сред другите думи и изречения, още по-лесно. Например в изречението „Кралю Наш, Знай, Че нИе ще умрем за Теб, Валхалата ни зОве“ намирам думата „източник“.
Между буквите R и S в двете вертикални линии откривам думата sinister, написана отзад напред. Sinister означава „ляво“ на латински. Освен това намирам думите Salomos segl (печатът на Соломон, който е с формата на пентаграм) и obelisk (каменна колона) между буквите S и K. Прочитам ost moter nord (изтокът среща запада) отзад напред. Но най-изумителното е това, че на две места откривам името свети Олав или Olafr hinn helgi, както пише в оригиналния текст.