Преведена и адаптирана на съвременен норвежки, текстовата диаграма изглежда така:
Дълго време седя неподвижен, като само очите ми се стрелкат от буква на буква и от дума на дума. Разбира се, Снори може да е шифровал тези думи просто за удоволствие. Но е възможно, поне на теория, да съм открил инструкции, които могат да ме отведат до легендарния гроб на свети Олав.
Много хора вярват, че свети Олав, викингът, християнизирал Норвегия и намерил смъртта си в битката за Стиклестад през 1030 г., е погребан в катедралата „Нидарос“ в Трондхайм.
Но не е.
След края на битката за Стиклестад Олав лежал сред труповете на загиналите, а кръвта от раните му бавно изтичала. Един фермер на име Торгилс Халмасон и неговият син претърсили бойното поле за тялото на краля. Те били обещали на Олав, че ще се погрижат за тялото му, ако той загине в битката. Намерили го, обвили трупа в лен и го положили в ковчег, който скрили под дъските на лодка. С нея тръгнали на юг от Нидарос (днешен Трондхайм) и дълго гребали срещу течението нагоре по реката, след което скрили тялото в една колиба. По-късно фермерът погребал крал Олав в дървен ковчег в една пясъчна плитчина на брега на река Нид, северно от пазарния град. През следващите месеци местните хора започнали да разказват безчет истории за мистериозни видения, чудеса и знаци. Извикали епископ Гримкел от Мьострактен. Година и пет дни след битката за Стиклестад фермерът Торгилс показал на епископа къде бил скрил тялото. Под надзора на епископа и на представители на властта ковчегът бил изровен и отворен. Крал Олав изглеждал така, сякаш спял. Ноктите, косата и брадата му били пораснали. Но страните му били червени. Според поета Снори, от ковчега се надигала сладка миризма.
Трупът на крал Олав бил изложен в църквата „Клеменс“ и после прехвърлен в нов ковчег, който бил покрит със скъп плат и наречен „мощехранителницата на Олав“. По-късно направили още два ковчега. Първият бил покрит със злато, сребро и скъпоценни камъни. Бил дълъг два метра и широк и висок осемдесет сантиметра, с извито дъно и капак. Малкият дървен ковчег бил поставен вътре. Капакът изглеждал като покрив с било и викингска драконова глава, и се затварял с панти и ключалки. След това бил направен трети ковчег за двата по-малки.
Никой не знае къде е мощехранителницата на Олав.
Някои вярват, че ковчегът или поне неговите останки се намират дълбоко в земята под катедралата „Нидарос“. Други твърдят, че ковчегът е бил зазидан в стените на крепостта Стейнвикхолмен, която се намира съвсем близо до Трондхайм. Историците вярват, че мощехранителницата е била унищожена през 1537 г., тъй като била забравена, когато архиепископ Олав Енгелбректсон избягал от Стейнвикхолмен след Реформацията. Всички скъпоценности били отнесени в Копенхаген и претопени. През септември 1540 г., Йохум Бех, ковчежникът на датския крал, написал разписка за деветдесет и пет килограма сребро, сто и седемдесет кристала и единадесет скъпоценни камъни, които паднали, когато ковчегът бил разломен.
През вековете мощехранителницата на Олав се бе превърнала от исторически факт в романтична легенда.
11.
Преди да изляза от кабинета си, звъня на Ранхилд, за да й кажа, че ще ме няма няколко дни.
— Къде отивате? — пита ме тя.
— Предполагам, че подслушват телефона ми.
— Трябва да знаем къде сте, Бьорн.
— Хасан също иска да знае.
— Тогава ми изпратете есемес.
— Ще видим.
— Не правете нищо глупаво.
Правя неискрено обещание.
Ако наистина успея да намеря гроба на свети Олав в абатството „Лис“, нямам никакво намерение да уведомявам за това Дирекцията за културно наследство, университета или полицията. Технически погледнато, аз се каня да извърша престъпление. Законът за културното наследство е доста строг по отношение на нашата история. Но нямам нито търпението, нито времето да следвам правилата на бюрокрацията.
— Има ли някакви новини?
— Хасан и някои от хората му са пристигнали в Осло един ден след вас. От Исландия. С фалшиви паспорти, разбира се. Взели са експреса Гардермоен до центъра. След това са изчезнали. Не са се регистрирали в нито един хотел.