— Кой е бил в апартамента ми тогава, ако те са пристигнали след мен?
— Може би имат оперативна единица в Осло.
— А не е ли възможно да са отседнали в частен дом?
— Възможно е. Може би в дом на техен съмишленик от Саудитска Арабия или Ирак.
— Разследвали ли сте тази възможност?
— В Норвегия живеят двадесет хиляди иракчани, Бьорн, и близо сто граждани на Саудитска Арабия.
Оставям мобилния си телефон в кабинета. Напълно възможно е Хасан, също като полицията, да разполага с необходимата апаратура да проследява обажданията ми и така да разбира къде се намирам.
Гробът
1.
На светлината на вечерното слънце развалините на абатството изглеждат сякаш са замръзнали във времето.
Елегантните галерии, почиващи върху ред дебели двойни колони, протягат дългите си сенки към розовия здрач. Пласт пищна трева, примесена с мъх, покрива аркадата и зеленее върху порутените стени и фасадата.
— Красив е, нали? — коментира Ойвинд Скогстад.
— Прелестен — отвръщам аз.
Ойвинд стои със скръстени пред гърдите ръце, изучавайки руините с поглед. Изражението му е такова, сякаш самият той е построил манастира. Ойвинд е научен работник към Културно-историческото крило на музея „Берген“. Познавам го от 2003 г., когато двамата бяхме сред участниците на конференция, посветена на религиозното изкуство и иконографията. Израснал е в Ос и като дете е прекарвал всяко лято в района на „Лис“ и абатството. Той вярва, че именно руините на манастира са запалили в него интерес към историята и археологията. Когато му позвъних от един уличен телефон на гарата и му казах, че съм в Берген и се нуждая от помощта му във връзка с абатството „Лис“, аз се почувствах така, сякаш бях предложил на десетгодишно момченце да дойде с мен на панаира.
— С абатство „Лис“ са свързани много мистерии — казва той.
Ойвинд има слабост към бомбастичността. Присвива очи в дрезгавата светлина, развълнуван и изпълнен с очакване. Обещах да му кажа защо съм тук. Но още е рано.
Отвсякъде сме заобиколени от невероятно високи и тъмни борове.
— Разкажи ми за абатството — окуражавам го аз, една учтива покана да ми изнесе любимата си лекция, която ме чака, независимо дали искам да я чуя или не.
— С удоволствие! — Той бързо заема позата на гид, заобиколен от любопитни туристи. — Абатството „Лис“ е открито през 1146 г. по молба на епископ Сигурд от Селя. Построено е от монаси от манастира „Фаунтънс“ в Англия. Посветено е на Дева Мария.
Ойвинд от време на време бърше очилата си, които се замъгляват, сякаш от неговия ентусиазъм.
— Но защо тук, в тази тъмна гора?
— Огледай се, човече! Орденът на цистерцианците е почитал тишината, спокойствието и размишленията. Последователите му са били методични и практични естети. Искали са да култивират земята около абатството, така че да могат да се изхранват сами. По тази причина са имали нужда от местен източник на вода. Мястото било съвършено.
— Спомена някакви мистерии?
— Бьорн, какво знаеш за рицарите тамплиери?
— Доста — признавам аз. Хора, които се интересуват от рицарите тамплиери, имат вродена склонност да събират и помнят с маниакална страст досадни и иначе напълно безполезни подробности. — Рицарите тамплиери са били средновековен християнски монашески орден, основан от кръстоносците през 1119 г., само няколко години след основаването на Ордена на цистерцианците през 1098 г. Орденът на тамплиерите бил основан с целта да защитава европейските поклонници по пътя за Йерусалим. Кралят на Йерусалим дал разрешение на рицарите да построят главното си седалище на Храмовия хълм, над руините на Храма на Соломон. Тамплиерите посели семената на съвременната банкова система. Орденът станал толкова богат, че накрая един френски крал решил да избие всички рицари.
— И то на петък тринадесети, да не повярва човек.
— През 1307 г. — завършвам аз, за да покажа, че си знам урока. — Чувал съм теории, че рицарите били пазители на някаква историческа тайна. Като например местонахождението на тялото на Исус или Свещения граал…
— Или казано с една дума… знание. Знаеш ли, че съществуват няколко връзки между рицарите тамплиери и цистерцианския орден?
— Като например?
— Двата ордена били като дъщерни фирми. Освен това били приблизително на еднаква възраст. Но има и един друг, изключително вълнуващ общ знаменател. Бернар де Клерво!