— Кладенец.
— Окей. И какво от това? Преди стотици години тази развалина е била…
По изражението му разбирам, че най-накрая е осъзнал истината.
— Кладенец — повтаря Ойвинд тихо, след което ме поглежда с разширени очи.
4.
Правя няколко снимки с дигитален фотоапарат на камъните такива, каквито сме ги намерили. За идните поколения.
Взимаме работните ръкавици от колата и започваме да отместваме камъните. Работим изключително внимателно, но това не променя факта, че аз разрушавам поредния си исторически паметник.
Бьорн Белтьо. Исторически вандал.
Ако спазвахме протокола, трябваше да подадем молба и да чакаме съответното разрешение да отворим кладенеца, ако изобщо го получим. След година-две. Нито законът за културното наследство, нито хората, отговорни за неговото спазване са готови да направят живота на търсачите на съкровища лесен. Моите колеги биха ме заклеймили и биха имали известно право.
Изведнъж спирам, изправям се и казвам на Ойвинд:
— Когато всичко това свърши, аз ще поема цялата отговорност. Ти не си бил тук. Не си ми помагал. Не знаеш нищо за това.
Ойвинд поглежда в краката си. Разбира се, той иска да сподели славата на откритието с мен, но това би означавало да рискува кариерата си.
Що се отнася до мен — не ми пука.
За щастие времето е студено и влажно, така че малкото туристи, дошли да разгледат руините на абатството, бързо се прибират по топлите си хотели. Работим на спокойствие целия ден. Когато слънцето започва да залязва, вече сме преместили няколко тона камъни, покрити с мъх. Под тях има втори слой камъни, които са обли и подредени плътно един до друг, образувайки солидна основа.
5.
Връщаме се преди пукването на зората. С Ойвинд работим с фенери, закачени на каските ни, които изключваме веднага щом първите ивици светлина изскачат иззад върховете на дърветата.
С помощта на лостове, ковашки чукове, обикновени чукове и длета ние успяваме да разкъртим всички камъни, изграждащи основата. Трябва да проправим пътя си през три пласта камъни. Под тях попадаме на изгнили дървени греди, върху които каменоделците са положили каменния под.
Около обяд най-накрая сме доволни от големината на отвора, който сме направили.
За да се предпазим от всякакви нещастни случаи, като например и двамата да заседнем на дъното на кладенеца, Ойвинд чака горе, докато аз връзвам въже под ръцете си и се спускам в отвора. Лампата на каската ми осветява облите стени, които са от камъни, покрити с мъх. Те са големи и изкусно издялани. При положение, че това е резервен кладенец, строителите са хвърлили доста усилия.
Кладенецът е с радиус от около метър и е дълбок поне пет-шест метра. Ботушите ми потъват в дебел слой кал. Извиквам на Ойвинд, че съм стигнал дъното, след това фокусирам фенера си върху влажните, позеленели от мъх стени.
Нищо.
Не бях очаквал да намеря ковчега на свети Олав на дъното на кладенеца, но бях очаквал да намеря нещо.
Започвам да изстъргвам мъха с ръце. След известно време откривам, че един от камъните е много по-голям от останалите. Мрамор? Сапунен камък?
Предвижвам се напред, за да може светлината върху камъка да е по-силна. Повърхността му е осеяна с резки и белези. Навеждам се още по-напред.
Първоначално ми е трудно да разбера какво изобразяват резките. Изстъргвам още мъх и започвам да търкам камъка с ръкавицата си. Изведнъж ги виждам.
Три символа, издялани в камъка.
Анкх, руна на Тир и кръст.
Ойвинд ми изпраща бутилка с вода, с която да измия мъха, калта и мръсотията. С треперещи от вълнение ръце аз почиствам камъка. Но не откривам други символи или букви. Правя няколко снимки на трите символа и извиквам на Ойвинд да ме изтегли.
Развълнувани, ние се връщаме в апартамента. Дълго време дискутираме какво да правим от тук нататък. Няма съмнение, че входът на погребалната камера е скрит на дъното на кладенеца. Дали трябва да известим за това нашите началници? Дали трябва да уведомим Дирекцията за културното наследство?
Отговорът е: разбира се, че да.
Но не още.
И двамата чудесно съзнаваме, че ще изгубим всякакъв контрол върху разкопките, ако намесим други хора. Едни официални разкопки на кладенеца биха продължили цяла зима и може би дори цяла пролет.