— Вече осъзнах това.
— Рано или късно някой ще разбере къде си ги скрил.
Чувам тежкото му дишане.
— Ще се обадя на един човек — казвам му.
— На кого?
— Познавам някой, който може да ни помогне.
8.
Рано на следващата сутрин се връщаме в кладенеца с още повече апаратура: по-дебело въже, пробивен чук, захранван с батерия, три батерии, длета, ковашки чукове, факли и гащеризони.
Връзваме три въжета за едно голямо дърво и се спускаме в кладенеца. Каменните стени изглеждат толкова хомогенни, сякаш са изградени от един огромен камък, а не от много. Но с помощта на пробивния чук и длетата двамата успяваме да извадим белия камък с трите символа, издялани върху него. Зад него има още една каменна стена. След като извадихме белия камък, вече ни е много по-лесно да разхлабим този под него. Скоро сме направили дупка в стената, голяма около квадратен метър. След това започваме работа върху втората стена зад нея. Един час, две счупени парчета от пробивния чук и три изтощени батерии по-късно, двамата най-накрая успяваме да разхлабим последния камък.
С помощта на ковашките чукове и на лостовете ние бутаме камъните навътре, така че да паднат в помещението зад шахтата на кладенеца.
Проникнахме.
Силна струя вонящ, спарен въздух изскача през дупката и се втурва със свистене нагоре по кладенеца като дух, освободен след стотици години плен.
— Е, поне тук долу има вентилация — отбелязва Ойвинд.
Вкарвам фенера си в помещението. Празна стая с каменни стени.
— Виждаш ли нещо? — пита ме Ойвинд.
— Нищо.
— Хайде тогава! — Никой не може да досажда така, както човек от Берген.
Първи пропълзявам в стаята, а Ойвинд е непосредствено зад мен.
Това, което отначало ми се стори, че е стая, всъщност се оказва краят на сводест тунел с каменни стени, точно като кладенеца. Тунелът е с диаметър около два метра, така че можем да се изправим, без да ударим главите си в тавана. Тръгваме напред, газейки през кал и вода. Въздухът смърди. Светлината от фенерите ни подскача нагоре-надолу в мрака. Стените са покрити със зелена слуз и корени. От време на време някой тлъст черен паяк се свива на топка, когато лъчът на фенера попадне върху него.
След около пет минути стигаме вътрешното помещение, където тунелът се разширява с около два-три метра на височина и ширина. Той продължава право напред, но вляво виждаме стълби от гранит, започващи от каменна площадка.
— Вероятно по тези стълби се стига до шахтата на друг кладенец или скрит вход — казва Ойвинд.
Решаваме да продължим с изследването на тунела, преди да проверим докъде водят стълбите.
Тунелът свършва със солидна каменна стена.
— В момента трябва да сме точно под абатството „Лис“ — преценява Ойвинд. — Може би това е бил таен авариен изход от абатството.
Оставихме апаратурата си на дъното на кладенеца, така че без да изследваме стената, ние се обръщаме и се връщаме до помещението, където са стълбите.
То се намира по средата на тунела. В такъв случай стълбите са разположени на пресечната точка на вътрешния пентагон, отговаряща на точката, където се намира кладенецът на пентаграма.
Изкачваме стълбите. На върха ни чака друга стена. Отново. Стените явно ме обичат.
Стълбите свършват с тясна платформа, нещо като преддверие, което е задънено от солидна каменна стена, изградена от големи, гладки камъни, подредени със съвършена прецизност. Пет на десет метра.
На светлината от фенерите виждаме ред египетски йероглифи и два реда старонорвежки руни. И над тях: анкх, руна на Тир и кръст.
Хукваме към кладенеца и събираме всички ковашки чукове, след това отново се връщаме в преддверието.
За да не увредим издяланите в камъка символи, ние съсредоточаваме усилията си върху долния десен ъгъл на стената. Първо използваме длето. Камъкът е шуплест. Когато длетото най-накрая пробива камъка, ние бързо успяваме да го разхлабим. Постепенно правим отвор, висок два камъка и също толкова широк. Той е достатъчно голям, за да можем да пропълзим през него.
9.
Стоя неподвижно, онемял от благоговение.
Погребалната камера има пет стени и сводест таван, поддържан от пет каменни колони. По средата на стаята има плинт, висок около метър и половина.
Върху плинта почива каменен ковчег.
Погребалната камера! Не мога да повярвам. Намерихме погребалната камера!