— Бард — рече кралят. — Снощи имах странен сън. Златен пясък се виеше на слънцето, подет от вятъра. Хората, които тичаха по тесните, варосани улици, бяха облечени в широки одежди, които ги предпазваха от хапещия пустинен вятър.
Погледнах към своя господар. Олав лежеше на леглото, а главата и раменете му бяха облегнати на каменната стена. Аз седях на паянтов дървен стол и пиех кисело вино от глинена чаша, която цапаше ръката ми. Слънцето блестеше от отвор високо в стената.
Олав се изправи в леглото.
— Мисля си, че този, с който говорих в съня си, беше бог — каза той.
— Кой бог? — поисках да узная аз.
Аз почитах Один и боговете на нашите предци. По време на приключенията ни из Европа чухме и за други богове, най-често за този, когото наричаха Белия Христос. Казваха, че той можел да превърне водата във вино и един хляб в много хлябове. Също така изцерявал болните и можел да ходи по вода, въпреки че не ми беше ясно с каква цел. Не можех да разбера този Бял Христос. Какво беше той — бог или човек? Как е било възможно неговият баща, който е бог, да посее семето си в смъртна жена, без да я обладае? И синът на бог и смъртна жена не трябва ли да е полубог?
Бях забравил, че в стаята сме двама и кралят бе забелязал това. Той се прокашля и продължи:
— В съня ми при мен дойде един мъж. Мъж с огън в очите. Той ми каза, че трябва да се върна у дома, за да стана крал на Норвегия завинаги.
Кралят наклони глава на една страна и зачака какво ще кажа.
— Кой беше този мъж? — попитах аз.
Още не исках да се връщам вкъщи. Копнеех да отплавам на изток, през пролива Норвасунд, който отделяше Европа от Великия Серкланд, южната пустиня. Копнеех да прекося морето до земята на евреите, където Белият Христос бе живял преди хиляда години.
Кралят се усмихна, сякаш бе прочел всички мои мисли, и отвърна:
— Не знам кой беше, но въпреки това му отвърнах искрено: „Ще се върна у дома! И ще стана крал на Норвегия! Но не сега“.
Надигнах чашата си с вино, изпълнен с облекчение.
— Бард — рече кралят, — сега ще ти доверя къде отиваме.
— Земята на евреите? — попитах аз, но той поклати глава.
— Отиваме във Великата синя земя — каза ми кралят. — Една пустинна страна, наречена Египет.
— Никога не съм чувал за тази земя — отвърнах аз.
Кралят ми обясни, че това била страна, съществувала хиляди години, чиито улици били обковани със злато и скъпоценности; земя, пазена от забравени богове, управлявана от чуждоземни вождове и племена и разделена на две от река, наречена Нил.
— Защо отиваме в тази земя? — попитах аз.
— Там ще намерим съкровище — отвърна ми той.
— Съкровище? — повторих аз и усетих как сърцето ми подскача от вълнение.
— Съкровище. Скрито в скалите зад един храм, скрито в една гробница зад друга гробница.
Не разбрах много от това, което кралят ми каза. Но Олав ме увери, че важното е той да разбира.
— Как узна за това съкровище? — попитах аз.
Кралят ми обясни: един от неговите предци, Хакон Добрия, син на Харалд Светлокосия, бил отраснал в двора на крал Ателстан от Англия. Крал Ателстан имал много приятели. Често му изпращали реликви и ръкописи от древен Рим, като например мечовете на първия християнин — римски император, Константин Велики, както и пиката на Карл Велики. Сред тези подаръци имало и предмети и ръкописи, притежавани от Марк Аврелий, който имал дете от царица Клеопатра след смъртта на Цезар. Сред ръкописите имало един папирусов свитък и карта. Инструкциите водели до гробница, пълна с несметни богатства, свещени книги и един спящ бог. Никой в двора на краля не обърнал внимание на египетския ръкопис. Но Хакон бил любопитен. С помощта на придворните, учените монаси, той направил препис на картата и превел инструкциите в ръкописа на англосаксонски. Но пак никой не обърнал внимание на съдържанието. Един от монасите дори се изсмял: „Чели сме за предостатъчно такива съкровища в Хиляда и една нощ“.
Когато Хакон се върнал в покръстена Норвегия, придружен от епископа на Гластънбъри, той взел превода със себе си. Казват, че по това време Хакон вече говорел англосаксонски като англичанин, но почти бил забравил майчиния си език. По неизвестни причини интересът на Хакон към египетското съкровище изчезнал. Преводът на монасите постепенно се превърнал в древност, предаваща се по наследство в семейството на Хакон. Самият крал Олав бил на осем години, когато Аста, неговата майка, му показала англосаксонския пергамент, включващ карта на реката, която води до съкровището.