Руническият камък е скрит в гората, обвит в традиционен норвежки пуловер и парче насмолен брезент, след това пъхнат в торба за хокейни принадлежности, която скрих в процепа между две скали, който после затрупах с камъни.
Пред мен на бюрото, от което се открива прелестен изглед към фиорда и островите, лежи снимка на руническия камък в мащаб 1:1. Приятел от геоложкия институт направи анализ на скъпоценните камъни, с които той е украсен. Преди минута ми се обади да ми каже, че тяхната стойност възлиза на няколко милиона.
Освен Ойвинд, Терйе и геологът, никой друг не знае, че руническият камък съществува. Но не се съмнявам, че съвсем скоро работниците, които в момента се занимават с изследването на гробницата, ще започнат да си задават въпроса защо има празна ниша в мраморната основа.
Трудно ми е да разбера камъка.
Старонорвежкият текст е написан с руни. Но не е шифрован. Превеждам петте реда дума по дума. Текстът представлява религиозна възхвала на свети Олав, с препратки към старонорвежката, египетската и християнската митология. Според човека, изписал руните, Один, Озирис и Белият Христос сключили пакт в зората на времето, според който техните поклонници ще живеят заедно в мир и хармония. Да бе.
По моя превод на старонорвежките руни, въведението гласи:
Текстът е точно толкова енигматичен, колкото повечето рунически текстове. Тъй като съм глупав, имам нужда от цели два дни, за да намеря скритата нишка в посланието. Ключът към намирането й е издълбан в десния ъгъл на руническия камък — буквата „U“, изписана на обратно, плюс две вертикални линии: ∩||. Дълго време си мисля, че това е някаква магия. Но после осъзнавам, че е египетското число 12.
Играя си с това число дълго време, вкарвам го в разнообразни комбинации. Най-накрая успявам да разреша загадката. Ако преброиш дванадесет букви от ляво на дясно и след това прочетеш буквите надолу, ще откриеш думата „Urnes“.
Дървената църква „Урнес“ в графство Сон и Фиордан е била построена през 1130 г. и е най-старата запазена дървена църква в Норвегия. Строежът на абатството „Лис“ е започнал през 1146 г. или цели шестнадесет години по-късно.
Това, разбира се, може да е съвпадение. Но може и да има връзка.
През дванадесети век голям брой църкви и абатства били построени из цяла Норвегия. Държавата току-що приела християнството и хората били нетърпеливи да започнат да почитат своя нов бог.
Дъждовните капки се плъзгат по стъклото на прозореца. Отвъд тях, леко размазана заради кондензацията, образувала се по стъклото, една малка платноходка смело се противопоставя на вятъра. Имам склонността да се идентифицирам с всичко. Захвърлена, смачкана опаковка от сладолед. Последният картоф, останал в чинията. Лукав елф на исландско плато. Или платноходка, упорито плаваща срещу вятъра и вълните.
4.
Късно същата вечер, докато седя зад същото бюро и гледам как един товарен кораб бавно пъпли на юг по фиорда, аз чувам божествени фанфари, изпълнени на фаготи и арфи. Или с други думи, чувам звъна на мобилния телефон, който взех назаем от Терйе. Дадох номера само на най-доверените си приятели.
На екрана е изписан номерът на Ойвинд. Казва ми, че са разкопали северния край на тунела — там, където пред нас се изпречи стена и се върнахме. Оттам археолозите стигнали до част от мазе под абатството „Лис“, което досега било неизвестно. Отначало сметнали, че помещението е хамбар или житница, но днес осъзнали, че най-вероятно е басейн.
— Басейн?
— Не само това. Водата от басейна можела да наводни целия тунел.
— Воден капан!
Ойвинд ми описва механизъм, чрез който монасите от абатство „Лис“ отваряли и затваряли подводния отвор, така че да могат да регулират нивото на водата в тунела между басейна и кладенеца. По този начин можели да запечатат погребалната камера чрез вода или ако било нужно — да удавят евентуалните осквернители.
— Ето защо погребалната камера беше над тунела! — възкликвам аз.
— Идеално защитена. В миналото тунелът сигурно е бил пълен с вода. Самата гробница обаче била на сигурно и сухо място, на няколко метра над водата.