Скрити сред изобилието от животински фигури, митологични символи и руни, ние откриваме думи като „свети Олав“ и „мощехранителницата на краля“, както и надпис, който преведен гласи: „Ние, които пазим свещения“. Няколко пъти попадаме на числото 50, изписано на съвременен норвежки, както и римското число L. Прочитаме фразата „Да живее мъдрият син мъж“, което сигурно се отнася за египтянин или за северноафриканец, както и изразите „прислужникът на папата“ и „свещеният култ на достойните Пазители на Амон Ра“. Не знам какво да мисля. Никога не съм чувал за папски прислужници или египетски религиозни секти в Норвегия. Ако не друго, то поне египетските препратки тук ни отвеждат към египетската препратка в кодекса на Снори.
— Момчета? — гласът на Вибеке долита при нас от един от четирите ъгли на църквата. — Току-що ми дойде една идея. Да не би случайно това да е криптата, която търсите?
Тя отваря капак в пода и го закача с кукичка за стената. Отдолу се надига силна миризма на хумус, пръст и подпочвена вода. Аз включвам фенера си и насочвам лъча светлина надолу към тъмната, каменна стая под пода на църквата.
Поглеждам Вибеке с повдигнати вежди.
— Крипта? Обикновено гробниците не са ли в източната част на църквата, пред олтара или източно от нефа?
— Тази гробница е била открита по време на реновацията на църквата през седемнадесети век — обяснява тя. — Трябвало да разбият пода, защото дървото било започнало да изгнива. Криптата била скрита толкова изкусно, че трябвало да разрушат целия под на църквата, за да стигнат до нея. Тогава открили, че самият под не е бил изграден по обичайния начин. При строенето на църквата някой инсталирал гениален механизъм от дървени греди и зъбни колела, който отключвал огромна ключалка чрез преместването на греда, намираща се над олтара. За съжаление всичко това свършило на кладата. Малкото, което знаем за този механизъм, идва от два ръкописа, които се пазят тук.
— Каменната облицовка също е анахронизъм, нали?
— Обикновено гробниците били плитки, а телата се полагали върху кора от бреза. Крипти като тази били изключителна рядкост.
— Какво е имало в криптата?
— Това е странното. Била е празна. Напълно празна.
Ойвинд, Вибеке и аз слизаме в тясната, ниска гробница. Но в нея няма нищо интересно за изследване. Няма дори надпис, издялан върху някой от камъните на стените или пода.
2.
На следващия ден възобновяваме изследването на дървената църква. Утрото е студено. Двамата с Ойвинд носим дебели вълнени якета. Вибеке кръжи около нас като полезен дух, който някой е пуснал от бутилка. Около дванадесет изяждаме обяда, който си бяхме приготвили в хотела от другата страна на фиорда. Споделяме сандвичите си с Вибеке, която носи голям термос с кафе — нещо, което с Ойвинд не се сетихме да вземем.
Два часа по-късно откривам капака.
Той е съвършено замаскиран. Намира се зад капитела на една солидна колона и това, че го открих, не бе съвсем случайно, но все пак си бе късмет. Капакът е на около четири метра от пода, а през 1690 г. са построили амвона точно под него.
На пръв поглед капакът изглежда досущ като част от дърворезбата. Почуквам върху колоната, за да преценя дали звучи на кухо. Не съм сигурен. След това отново се съсредоточавам върху процепа и проследявам правата линия в дървото, сантиметър по сантиметър. Викам Ойвинд и Вибеке. Те не забелязват процепа и трябва да им го покажа с пръст.
— Господи — казва Вибеке. — А аз си мислех, че познавам всеки сантиметър от тази църква.
Използвайки върха на пръста си и ножа „Ледърман“ на Ойвинд, аз опитвам да отворя капака, но той не се поддава. Ойвинд и Вибеке се мъчат да ми помогнат, но Вибеке дори не успява да вкара дългите си лакирани нокти в процепа — той е толкова тесен.
— Може би е бил залепен — предполага тя.
— Тогава трябва да използваме трион за ключалки. Или бормашина — шегувам се аз.
Вибеке ме поглежда накриво и веднага осъзнавам, че с някои неща човек не бива да се шегува.
— Ще нарежем цялата църква, ако трябва — захилва се и Ойвинд. Той не е толкова чувствителен, колкото съм аз, по отношение на неизречените неща.
Прекарваме повече от част в безрезултатни опити да отворим капака. На границата на отчаянието сме, когато Ойвинд открива хитър механизъм за заключване.