От другата страна на колоната в дървото са резбовани три цветя. Оказва се, че коронките на тези цветя представляват дървени клинове. Чрез дърпане, въртене и най-малкото острие в ножа на Ойвинд ние успяваме да извадим клиновете.
— Толкова неприятности ще ми се струпат на главата за това — казва Вибеке и въздъхва, но от очите й струи ентусиазъм.
Известно време се чудим какво да правим с трите дупки, които са твърде малки за пръстите ни. Вкарвам химикалката си „Биро“ в една от тях и усещам, че бутам нещо вътре в колоната. Но нищо не се случва. Едва когато тримата вкарваме химикалките си в дупките едновременно, успяваме да задействаме механизма. Нещо започва да трака. Механизмът отключва вътрешна ключалка и изведнъж капакът се отваря, без дори да изскърца.
Насочвам фенера си към отвора. Вътре виждам… парче дърво?
Предпазливо го докосвам с ръка. Притеснявам се да не би този, който е направил ключалката, да е измайсторил и устройство, което отсича ръцете на крадци.
Сграбчвам парчето дърво, броя до десет на ум и бързо го издърпвам от кухината.
Ръката ми си остава на мястото. А в нея държа… руническа пръчка.
Вибеке е изпаднала в нещо като еуфория до мен. От името на Обществото за запазване на древните норвежки паметници, Съвета на Сон и Фиордан, Дирекцията за културно наследство и Господ Бог на небето тя иска да вземе пръчката веднага и много благодари. Но използвайки чара си, двамата с Ойвинд я убеждаваме да ни позволи да заемем пръчката за известно време, за да можем да я изследваме. Обещаваме да я върнем в перфектно състояние, за да може да бъде затворена в стъклена кутия за доброто на Министерството на туризма, кмета и пълчищата туристи.
На пръв поглед руните, изписани върху пръчката, са напълно неразбираеми. Не съм особено изненадан. Опитваме няколко различни цезарови комбинации и най-накрая откриваме, че всеки рунически символ трябва да бъде заменен с този, който отстои на пет места вдясно от него. Декодиран и преведен, текстът гласи:
„Свещените инструкции
бяха скрити в Урнес
50 години
Прислужникът на папата
беше твърде близо
Свещеният култ на Амон Ра
достойни Пазители
които знаят
оглушителната тайна на руните.“
Както и:
„В
-SELF-
R
G“
Отново споменаване на прислужника на папата и египетския бог на слънцето Амон Ра. В древния Египет Амон и Ра първоначално били две божества, които се слели в едно.
Човекът, издълбал тези руни преди повече от осемстотин години, трябва да е бил сигурен, че шифрованото послание ще е неразбираемо за всеки, който попадне на руническата пръчка по случайност. По онова време ребусите и кодираните текстове са били напълно непонятни за повечето хора. Единствено образованите и грамотните са можели да разберат значението на тайнствените руни. Те са били оставени за тези, които са знаели какво търсят и къде и как да намерят информацията, необходима за разгадаването на шифъра.
Трябват ни петнадесет секунди, за да разгадаем кръста от руни. Хоризонталните символи, образуващи думата „SELF“, са обърнати на обратно и всъщност съставят сричката „FLES“. Вертикалните символи образуват думата „BERG“.
Флесберг.
3.
Дървената църква „Флесберг“ е била построена в края на дванадесети век върху един хълм в Нумедал, Бускеруд. Около църквата има стена от варовик, отвъд която се ширят стари ферми и ниски хълмчета, покрити с борови горички. През 1732 г. свещеникът се оплакал от състоянието на църквата, „която стои тук от времето на католиците“, като по този начин успял да си издейства нейната реновация. Новата църква вече имала кръстовидна форма. Никой не знае каква е била съдбата на останките от старата църква, понеже през онези времена дървесината или се използвала за нещо друго, или свършвала в пламъците.
Двамата с Ойвинд чудесно осъзнаваме, че шансовете ни да намерим следи, оставени през дванадесети век, са съвсем минимални.
Свещеникът ни развежда из църквата си. Като повечето свещеници, той се гордее с нея. Но не е останало много от епохата на Средновековието. Кръщелният съд, два каменни кръста, ред резбовани пейки и три от стените на главния кораб. Порталът е украсен с резбовани лъвове, дракони, змии и лози.
Дори след няколкочасово търсене не откриваме никакви скрити ниши, руни в дърворезбата или кодове в рисунките.