Отнема му още повече време да разгадае руните „клонки“. Те дълго се съпротивляват, но точно като мен, Терйе е упорит, целенасочен и настойчив, така че най-накрая успява да разбие кода. Майсторът на руните е изписал руните „клонки“ от дясната и лявата страна на дъгата, използвайки гениален модел. Думите „Инидог теседтеп“ се появяват три пъти. Това е петдесет години, изписано на обратно.
Така че вече ни остават само три думи за разгадаване, с по пет, осем и три букви. Те са били допълнително шифровани. Но Терйе вече познава кода на майстора на руни и не след дълго успява да получи три имена, опитвайки различни цезарови комбинации. Трите имена са: „Урнес Флесберг Лом“.
Така че дешифрираният надпис от църковната камбана гласи:
5.
Преди с Ойвинд да потеглим за Лом, аз се обаждам на Ранхилд.
Тя звучи ядосана. Няма нищо ново за казване. Не й казвам къде отивам. Пита ме къде съм бил. Не искам да й кажа и това. Аз също мога да бъда влудяващо потаен. Освен това колкото и да се опитвам, не мога да се отърва от идеята, че теоретично е възможно някой да подслушва разговорите ми чрез лазери, импланти или геостационарни сателити. Но това не й го казвам — предпочитам да не се връщам в клиниката.
— Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре е и за двама ни — казвам й.
— Не разбирам логиката ти.
— Колкото по-малко разбираш, толкова по-лесно ти е да си представиш какво чувствам аз.
— Бьорн, това, което говориш, няма смисъл.
Отново звучи като майка ми.
— Там ли си? — пита тя след няколко секунди.
— Да…
— Не забравяй, че работата на полицията е да помага. Аз съм тук, за да ти помогна.
Има толкова много неща, които искам да й кажа — например това, че винаги съм бил подозрителен към властта, организациите, докторите, психолозите и всякакви други „специалисти“, които си мислят, че са над всички останали. Но не казвам нищо. Думите се препъват и падат по лице някъде по пътя между мозъка и езика ми. И без това тя не би разбрала. Ранхилд е едно от послушните и лоялни колелца на обществото.
Питам я дали мащабът на разследването е бил намален. Тя ме уверява, че все още смятат моя случай за важен, но уверенията й ми се струват неискрени. Казва ми, че нямат следи. Не знаят къде да търсят, откъде да подхванат разследването. Точно като мен, полицията от няколко дни не бе попадала на следа от Хасан или неговите главорези. Повечето хора биха изпитали облекчение. Но това мълчание ме изнервя. Най-опасният хищник е този, когото не можеш да видиш.
Знам, че те са някъде там.
И ме търсят.
6.
Дървената църква „Лом“ е тъмен силует на фона на хребета Ломсеген. Резбованите дракони се зъбят срещу рехавите облаци, които бавно се носят над планините Йотунхеймен. Тази голяма дървена църква, главната църква в общината, е била построена към края на дванадесети век върху основите на друга, по-древна църква.
През следващите няколко дни двамата с Ойвинд изследваме всеки сантиметър от повърхността на църквата, подпомогнати от свещеника, клисаря и няколко човека от Обществото за запазване на древните норвежки паметници.
Казвам на нашите верни помощници, че ако се разчуе за това, което търсим, Лом ще изгуби своята невинност. Навсякъде ще плъзнат журналисти от Осло или дори по-лошо — чужденци. Телевизии ще излъчват репортажи на живо, осветявайки църквата с мощните си прожектори. Тези заплахи ги карат послушно да обещаят, че няма да казват дума на никого.
Всяка сутрин напускаме хотела, изпълнени с надеждата, че днес най-накрая ще намерим следа. Всяка вечер се връщаме изтощени и разочаровани.
През столетията църквата бе претърпяла няколко реновации и разширения. Оригиналната дървена ламперия е била махната. По време на Реформацията всички следи от католическата ерес били премахнати; всички картини на светци, олтарът, шкафовете, текстилните и свещените съдове били отнесени някъде другаде, изгорени или хвърлени в реката.
Но пък в църквата е пълно с рунически надписи. Но в тях няма скрити кодове. Виждаме надписи, резбовани от работниците, участвали в строителството на църквата. Повечето от тях са пълни с романтика и сласт. Църквата дори пази едно писмо, написано в руни, за любовен триъгълник между Харвард, Гудни и Колбейн. Но не намираме нищо, което да ни подскаже, че пазителите са ни оставили някакво послание.