Към края на четвъртия ден свещеникът ни казва, че колегите ни са на път.
Колеги?
Поглеждам към Ойвинд. По изражението му разбирам, че той също не се е обаждал на колеги.
Свещеникът осъзнава, че нещо не е наред.
— Казаха, че носят оборудването, за което сте помолили, и искаха да се уверят, че не сте си тръгнали.
Хасан…
Как е узнал, че сме тук? Бола е паркирана в един многоетажен паркинг в Осло, а оставих мобилния си телефон вкъщи.
Припомням на свещеника съдбата на неговия колега от Рейкхолт и го съветвам да позвъни на местната полиция. Незабавно. Набързо се сбогуваме и си тръгваме. Обаждам се на Ранхилд от една бензиностанция и я моля да предупреди ломската полиция, в случай че свещеникът не е взел думите ми насериозно. По-късно му се обаждам да разбера какво се е случило. Гласът му трепери. Полицаите са при него от няколко минути и чакат подкрепления от Рингебу.
— Какво сте направили? — пита ме той.
Не му отговарям.
Двамата с Ойвинд се връщаме в Берген, където се разделяме.
7.
Понякога отговорът на един въпрос е толкова прост, че е невъзможно да го видиш.
Ако искаш да скриеш книга, просто я сложи на рафт между други книги. Ако искаш да прекараш рядка пощенска марка през границата, залепи я на плик и я прати по пощата.
— Бьорн? Аз съм! — Ойвинд крещи силно, сякаш за да компенсира голямото разстояние между Берген и Осло.
Зимният мраз е покрил фиорда Осло и островите в него със сиво-синьо одеяло. Аз съм в лошо настроение. Мразя провала. Чувствам се безполезен. Винаги когато се проваля в нещо, малкият ми частен свят се изпълва с буреносни облаци.
Заклещил съм слушалката на телефона между ухото и рамото си. Приятелят ми от другата страна на линията е развълнуван и без дъх.
— Там ли си? Бьорн? Ало?
— Просто мислех…
— Мислил си? Бьорн, чуй ме! Били сме в грешната църква!
Луксозен ферибот плава в гъстата като супа мъгла, покрила фиорда. Прилича на Лас Вегас по вода.
— В Лом има още една дървена църква! — Ойвинд прави пауза, за да чуе моята реакция.
Леденият въздух пращи от електричество. Силното бумтене на двигателя на кораба кара стъклото на прозореца да вибрира и дрънчи в миг на съвършена хармония. След това шумът заглъхва и издутият корпус на ферибота до Дания изчезва от погледа и мислите ми.
— Друга дървена църква? Ойвинд…
Загледан в бялата пяна, останала след кораба, аз изведнъж осъзнавам…
Друга дървена църква.
Легендата разказва, че Олав Харалдсон минал през Губрандсдал през 1021 г. по време на своята мисия да покръсти страната. Той убедил Торгейр Гамле от Гармо да се покръсти и да построи църква за слава на Бога. Торгейр направил това, което свети Олав му заповядал. Построил църква, която просъществувала сто и осемдесет години и била предшественик на дървената църква „Гармо“, съборена през 1880 г. Съборена… ето защо с Ойвинд не се бяхме сетили за нея.
— Колекцията „Сандвиг“! — възкликвам аз.
— Точно така!
Четиридесет години след събарянето на дървената църква „Гармо“, тя била построена наново в музея Майхауген в Лилехамер.
8.
Топъл планински вятър весело препуска надолу по склона на планината. Аз стоя пред дървената църква „Гармо“ и се възхищавам на нейните драконови глави и на елегантната й кула.
Колекцията „Сандвиг“ или „Майхауген“, както е по-известна, е била изложена за първи път през 1904 г. Андерс Сандвиг колекционирал древни предмети, постройки и ферми, които след смъртта му били реконструирани и изложени в музея. Когато църквата „Гармо“ била съборена, части от нея били разпродадени на търг. Заедно с Тронд Еклестуен Сандвиг започнал да издирва и събира тези части. При реконструирането на дървената църква били използвани някои от тези оригинални части, а останалото било взето от други сгради и църкви.
Майсторите и кураторите, отговорни за реконструкцията на църквата през 20-те години на двадесети век, изключително умело разпознавали оригиналните части.
Трябват ми по-малко от четири часа да претърся църквата.
В един тъмен и невзрачен ъгъл попадам на избледнял портрет на свети Олав. Християнският крал е коленичил, облечен е в червено кадифе и държи кръст.