Намирам символите анкх, руна на Тир и кръст върху широката, резбована рамка, както и няколко реда латински букви и старонорвежки руни.
Нова гатанка.
9.
Кодираният текст от стената на дървената църква „Гармо“ е дълъг и сложен. Прекарвам два дни в скривалището си в Несоден, играейки си с различни комбинации от символи. Не стигам до никъде.
Знам, че преследвачите ми са близо, че са някъде там и ме търсят. Нямам доказателства за това, но го чувствам — наречете го духовен радар или интуиция. Може би се крият в лодките, които плават надолу по фиорда. В хеликоптерите, които постоянно кръжат над къщата. В колите, фучащи по пътя. Сред мъжете, които ловят риба от кея, където преди пускаше котва фериботът до Несоден.
Но не знаят къде съм се скрил.
Мислех си, че съм овладял разбиването на кодове, но очевидно не съм. На третия ден се обаждам на Терйе, който си взима няколко дни неплатен отпуск и идва да ми помага. Опитваме различни цезарови комбинации, но в тези руни сякаш няма система. Терйе е объркан. Казва, че нещо не е наред, въпреки че не можем да разчетем текста. Нещо не е наред в начина, по който са подредени символите.
— Това е просто миш-маш от произволни руни — казва Терйе.
На четвъртия ден решаваме загадката. Или по-скоро Терйе я решава. Отнема ми доста дълго време да разбера това, което той се опитва да ми обясни.
Няколко руни се срещат в текста много по-често, отколкото е нормално за който и да е европейски език. В модерната писменост „Е“, или всеки символ, който заменя „Е“ в някой код, ще се среща много по-често от „М“ например. Във всички познати езици има подобна математическа регулярност.
Проблемът с текста от „Гармо“ е това, че някои от символите се повтарят толкова често, че Терйе започва да се чуди дали те не са били включени в текста просто за да объркат този, който го чете. Това не само ще направи кода труден за разбиване, но ще обясни и абсурдната честота, с която определени руни се срещат.
Предлагам да опитаме да махнем всеки втори или трети символ.
За мое изумление Терйе мисли, че идеята ми е чудесна.
Заемаме се със задачата с подновен ентусиазъм.
Разпознаваме и премахваме бутафорните символи. Оказва се, че те са шест. Текстът, който остава, пак е напълно неразбираем, но сега поне имаме шанс да разбием кода.
Ключът е същият както при някои от предишните кодове, но още по-сложен.
Този, който е зашифровал текста, първо е използвал метода на Цезар, заменяйки всеки символ с друг, по-долен символ, а после е изписал всички думи на обратно. Освен това, за да бъдат нещата още по-интересни, всяка дума има индивидуален цезаров код.
Буква по буква ние успяваме да открием старонорвежките думи dylja, pafi, likami, texti, hir и heilagr. Но въпреки това все още не намираме смисъл в текста. Бързо осъзнаваме защо — шегаджията, създал кода, е изписал думите в грешна последователност. Но после откриваме, че и в последователността на думите има логически модел: първата дума е сменена с десетата, втората дума е сменена с деветата и т.н.
След като проумяхме логиката на кода, останалото е въпрос на време и търпение. Най-накрая успяваме да преведем текста:
„Инге Пазителят издълба тези руни 200 лета след смъртта на свети Олав.
Прислужникът на римския папа, рицарите на св. Йоан и йерусалимските рицари тамплиери са се събрали за битка.
Свещената гробница е скрита, както Асим нареди.
Устните ни са запечатани.
Свещените текстове и спящият бог са на сигурно място.
Те са при нашите братя пазители в земята, където залязва слънцето.
Ниял Пазителят издълба тези руни 250 лета след смъртта на свети Олав.
Магията на анкх и свещената руна на Тир и силата на кръста пазят пещерата на Олав и пътя за нея.
Виж в Библията на Ларс къде изгрява слънцето.“
Освен ако Инге не си бе измислил всичко това, в Норвегия е била проведена мащабна военна операция с участието на воини от Ватикана, Малтийския орден и Ордена на рицарите тамплиери. Операция, проведена някъде около 1230 г. или сто години след построяването на църквата „Урнес“ и петдесет години след построяването на църквата „Флесберг“. Но ако такава могъща коалиция се е събрала на територията на Норвегия, нейната цел трябва да е било нещо много по-ценно от мощехранителницата на Олав.
Нещо от Египет?
Каква е връзката? 1230 г.?