Папа през 1230 г. бил Григорий IX — авторитарен, деспотичен човек, отлъчил от църквата император Фридрих II и яростно защитавал папската си власт, както в религиозен, така и в светски смисъл. Григорий IX изпратил безброй еретици на кладата. В една от своите папски були той написал: „Изливам Божия гняв върху варварите от Норвегия, които сквернят най-святото от светините“.
До 1230 г. върховен магистър на рицарите тамплиери бил Пиер дьо Монтегю. Той бил назначен с церемония на река Нил по време на катастрофалния пети кръстоносен поход. Кръстоносците се надявали чрез завладяването на мюсюлманския Египет да си възвърнат Йерусалим и Светите земи. Един от кръстоносците, отличил се във войната срещу Египет, бил великият магистър на ордена Пиер де Монтегю. Той умрял през 1230 г.
Но каква беше връзката?
„Свещените текстове и спящият бог са на сигурно място. Те са при нашите братя пазители в земята, където залязва слънцето…“
В Исландия пазител е бил Снори. Дали под „свещените текстове“ са имали предвид кодексът на Снори? Не ми изглежда вероятно. Много по-логично е да става дума за Тингвелирските свитъци. И кое точно правеше тези ръкописи свещени? И кой, по дяволите, беше този спящ бог?
Текстът предизвикваше повече въпроси, отколкото отговори.
А петдесет години по-късно пазител на име Ниял бе направил добавка. Руните казват, че пещерата на Олав и инструкциите как тя да бъде намерена, са защитени от магията на анкх, свещената руна на Тир и силата на кръста. Как трябва да разбирам това? И как ще намерим мястото, „където слънцето изгрява“, което очевидно е някъде на изток? И кой е Ларс? И как ще намеря неговата Библия?
Двусмислеността на текста ме обърква. Изглежда той съдържа два различни комплекта инструкции за достигане до две различни места. Снори е бил пазител на свещените текстове и на спящия бог. Докато мощехранителницата на Олав все още е тук. Където слънцето изгрява…
Двамата с Терйе си разменяме кървясали погледи.
— Къде е следата, която трябва да ни отведе до следващата дървена църква? — питам аз.
— Пазителите, за които са били предназначени тези послания, едва ли са знаели повече от нас. Така че е логично текстът да съдържа всичката информация, която ни е нужна.
Продължаваме търсенето, но независимо колко пъти въртим и преобръщаме изреченията в главите си, не намираме скрити в текста следи или указания. Около полунощ Терйе заспива на дивана. Аз седя и дъвча върха на молива си, като от време на време записвам нещо безполезно в бележника си. Каква сила притежава християнският кръст? Очевидно става дума за символична сила. Религиозна сила. Има ли някаква връзка между символите анкх, руна на Тир и кръст и мястото, където слънцето изгрява?
1030… 1130… 1180… 1230… 1280…
Каква е връзката между тези години?
Мислите ми се въртят в кръг.
Няколко часа по-късно се събуждам.
Духа силен северен вятър и стъклата на прозорците дрънчат. Не знам дали съм сънувал или съм бил в полусънно състояние, но в главата ми току-що бе проблеснала една идея.
Отивам до рафта с книги. Стъпвам съвсем безшумно, защото краката ми са обути в дебели вълнени чорапи. Вадя атлас от 1952 г., разтварям го на масата до прозореца и намирам карта на южна Норвегия. Мисълта препуска из главата ми, гореща и сочна. Терйе хърка на дивана.
Виж къде изгрява слънцето.
От изток.
Силата на кръста.
„Урнес“. „Флесберг“. „Лом“.
Отбелязвам всяка една от трите църкви с точка.
Четвъртата точка трябва да е на изток, откъдето изгрява слънцето. Поглеждам картата и ахвам.
Силата на кръста.
„Рингебу“!
Седя неподвижен, твърде възбуден, за да си поема дъх. Пазителите бяха построили четири дървени църкви в рамките на един век.
„Урнес“. „Флесберг“. „Лом“ („Гармо“). „Рингебу“.
Ако начертаеш две линии между четирите точки, ще получиш кръст.
Християнски кръст. Crux ordinaria.
Силата на кръста.
10.
Рано на следващата сутрин се качвам на ферибота за Осло.
Преди да изляза, бях позвънил на свещеника на дървената църква „Рингебу“ и го бях събудил. Веднага щом бе избърсал съня от очите си, изкашлял раздразнението от гласа си и осъзнал, че търся археологическа сензация в неговата църква, той се бе превърнал в мой най-верен помощник.