Взимам такси до университета. Имам нужда от малко апаратура. Прекалена предпазливост, произлизаща от параноята ми, ме кара да помоля таксиметровия шофьор да използва всички отбивки и странични пътища между университета и многоетажния паркинг, където моята Бола търпеливо ме чака. Колите под наем излизат твърде скъпо в дългосрочен план.
Проверявам входовете на паркинга един по един. Спрели са да ги следят. Което само по себе си е подозрително.
Взимам асансьора до ниво Р2. Оставям торбата си между вратите, за да си осигуря светкавично бягство, ако се стигне дотам. Оглеждам се. Нищо. Никой не стои зад колоните, никой не ме гледа. Никой не чака в паркирана кола, скрит зад вестник.
На ниво Р2 няма никой.
Много подозрително.
Взимам торбата и тръгвам към колата, залепил гръб за стената; вървя бавно, приведен, на пръсти. Чувствам се като герой от комикс. Предпазливо приближавам Бола.
Не виждам никого.
Нося фенера и работните си ръкавици. Внимателно и методично проверявам зад броните, около калниците и под колата.
Намирам GPS предавател зад левия преден калник. Голям е колкото кутия за кибрит и е толкова добре закрепен, че ми е нужна всичката ми сила, за да го отлепя. Покрили са мигащата червена лампичка с черно тиксо.
Умно.
Но това не ме задоволява.
Намирам втори GPS предавател, закачен за двигателя.
Доволен, залепям единия GPS предавател за сребърен мерцедес, а другия за синьо Пежо. Колите са паркирани от двете страни на Бола.
След това плащам с ръка и крак за отварянето на бариерата и се отправям към „Рингебу“ в Опланд.
11.
Гигантската дървена църква с червена кула се издига върху нисък хълм зад Рингебу, близо до мястото, където в древността са се извършвали езически обреди.
Свещеникът слиза да ме посрещне, докато паркирам Бола. Трябва да ме е чакал, гледайки през прозореца. Стискаме ръцете си. Извинявам се за това, че го събудих толкова рано. Той ми казва, че от години не се е събуждал с толкова вълнуващи новини.
Зигмунд Скарнес е закръглен и усмихнат мъж в началото на шейсетте. Той ме кани в църквата си и с гордост ме развежда из нея. Дървената църква „Рингебу“ е построена около 1220 г. и е свидетелство за това колко неохотно норвежците са се съгласили да изоставят старонорвежките си богове и да прегърнат спасението на Христа. В църквата все още има портрети на старонорвежки богове.
Един от най-старинните предмети на изкуството, останали от оригиналната църква, е красива дървена статуя на свети Лаврентий, която по чудо не бе свършила в някоя клада по време на Реформацията. Свети Лаврентий се намира вляво от олтара и държи червена Библия. Чертите на светеца са толкова женствени, че отначало взимам фигурата за женска.
Има и още един предмет, оцелял от старата църква — сив кръщелен съд от сапунен камък.
След като Зигмунд Скарнес свършва с обиколката на църквата, аз го питам дали ще е възможно да я разгледам сам, за да се насладя на красотата й. Казвам му, че търся скрито послание, оставено от строителите на църквата. Скарнес се оттегля в своя вестиарий, за да напише неделната си проповед.
Взимам сака с апаратурата от колата. Дигитална камера, лаптоп, лупа и мощен фенер.
Изследвам вътрешността на църквата бавно, методично и изключително щателно. Обръщам особено внимание на статуята на свети Лаврентий, защото в подобна реликва виждам идеалното място за скриване на тайни послания. Но не намирам нищо. Изследвам не само статуята, но и пиедестала, върху който тя стои. Изследвам червената Библия, тъй като думата „Библия“ бе спомената в последното закодирано послание.
От време на време Зигмунд Скарнес се показва от вестиария си, за да се увери, че всичко е наред.
— А, виждам, че се интересувате от св. Ларс.
— Красива статуя наистина — отвръщам аз, преди да осъзная какво бе казал. — Как го нарекохте?
— Ами всъщност името му е свети Лаврентий. Бил е ковчежник на църквата и дякон в Рим през втори век след Христа. Според легендата горкият човек бил изпечен жив за това, че раздавал златото на църквата на бедните. Докъде могат да стигнат нещата! Все още пазят черепа му във Ватикана.
— Ларс ли казахте?
— Така го наричаме тук. Св. Ларс.
Виж в Библията на Ларс къде изгрява слънцето…
Текстът от „Гармо“ е за свети Лаврентий!
Щом свещеникът се оттегля във вестиария си, започвам да снимам статуята на свети Лаврентий с дигиталната камера, от всеки ъгъл, с и без светкавица и с различни настройки на светлината. Снимам в близък план лицето, туниката, червения плат, който виси от лявата му ръка и Библията.