Виж в Библията на Ларс…
Оттеглям се в един тъмен ъгъл на църквата и прехвърлям снимките на лаптопа. След това ги качвам на PhotoManipulator Pro и започвам да си играя с тях. Компютърната програма прави възможно превръщането на негатива в позитив, симулирането на ултравиолетова светлина, настройването на контраст, размер, брой пиксели, цвят, перспектива, ъгли и светлина. Археолози и реставратори на предмети на изкуството използват тази програма, за да избелят цветовете и да видят оригиналните следи от четката под пластовете реставриран цвят.
Снимките на Библията се оказват една истинска дигитална съкровищница.
Под осем пласта различни видове боя аз успявам да различа очертанията на символи, които са толкова смътни, че сигурно са били почти невидими за невъоръженото око още когато са били изписани. Нямам представа какво мастило е било използвано — може да е било всичко от дестилиран мед или сок от лук до преработен оцет или урина. Но резултатът е бил невидимо послание, върху което после са били нанесени осем пласта боя. За да направят буквите видими, в миналото са използвали най-различни методи — загряване на текста до определена температура, намазването му с проявяващо вещество, като например вода, в която е било варено червено зеле, смесена с няколко различни вещества (тази смес може да направи видим текст, написан с оцет). В днешно време това се постига с помощта на компютърен софтуер.
— Намерихте ли нещо? — пита ме свещеника от прага на своя вестиарий.
— Това ще ми отнеме доста време.
Не искам да лъжа свещеник в божи храм, но това, което му казах, не е съвсем невярно. И не виждам причина да му казвам, че току-що съм открил символите анкх, руна на Тир и кръст, изписани над кратък текст.
12.
Гостилницата, в която съм отседнал, се намира в центъра на Рингебу. Стаята е просто обзаведена, но аз не съм претенциозен. Някой е местил вещите ми. Не много, но достатъчно, за да забележа. Чудя се дали Хасан знае, че съм тук, но после прогонвам тази мисъл.
Прекарвам остатъка от вечерта в опити да разшифровам текста, скрит под пластовете боя. Веднъж щом си разгадал техниката на човека, закодирал посланието — заменянето на символи по определен модел и прибавянето на произволни символи за объркване — разбиването на кода е повече въпрос на търпение, отколкото на интелект.
Точно двадесет и седем минути след единадесет часа, аз успявам да разшифровам целия текст:
„Така както Дева Мария е носила Исус в утробата си, ковчежето се крие в корема. Слава на Тома!“
Дълго време стоя неподвижен.
Едва сдържам смеха си.
Пазителите бяха скрили посланието си вътре в статуята!
13.
Изгряващото слънце блести в бледото утринно небе. Свещеникът Зигмунд Скарнес се усмихва благо, докато върви към мен по пътеката. Вижда кутията с инструменти и се обръща към мен с преувеличена загриженост в гласа:
— Нима мислите да разглобите църквата ми на парчета?
— Открих къде е посланието!
Той ме поглежда с вълнение и любопитство.
— Вътре в свети Лаврентий — казвам му.
— Сигурен ли сте? Вътре в статуята? Доколкото знам, тя не е куха.
Влизаме в църквата и той пуска лампата. Въздухът е студен и влажен. Слънчевата светлина прониква под ъгъл през високите кръстовидни прозорци. Скарнес потреперва. Докато той пали свещите на олтара и високите свещници от ковано желязо, аз пренасям кутията с инструменти и апаратурата до свети Лаврентий и ги оставям на пода до него. Длета, отвертки, чукове, бутилка бял спирт, фенер, нож и малко трионче.
Включвам фенера и го насочвам към мястото, където статуята е прикрепена към дървения пиедестал. Старите неща често са крехки и не искам да унищожавам повече, отколкото е необходимо.
Прекарвам около час, изследвайки статуята. Използвам памук и бял спирт, за да изтрия упоритата боя и лепилото, придържащи статуята за пиедестала. Някъде зад мен свещеникът разговаря с църковната слугиня за някаква сватба; гласовете им са тихи, сякаш за да не ми пречат.
Усещам въздушно течение, когато вратата на църквата се отваря и вътре влизат хора.
— Добро утро — казва Зигмунд Скарнес и отива да посрещне посетителите. — Страхувам се, че днес църквата не е отворена.