И след това започват работа върху дясната ми ръка.
Гади ми се от страх. Моля се да припадна. Не ме е грижа колко унизително ще бъде това. Просто искам да изгубя съзнание и да се свестя, когато опасността е отминала и Хасан е прибрал дървената църква „Рингебу“ в джоба си и си е заминал.
Мъжете застават пред статуята на свети Лаврентий и я разглеждат, разговаряйки тихо на своя език.
Свещеникът е объркан. Той поглежда към мен. Аз клатя глава.
Хасан се опитва да разклати статуята. Един от мъжете вади длето от кутията с инструменти.
— Почакайте малко! — възкликва свещеникът.
И той е осъзнал какво се канят да направят мъжете.
Един от арабите вмъква длетото между свети Лаврентий и дървения пиедестал и започва да кърти статуята.
Зигмунд Скарнес прави няколко крачки към мъжа, който се кани да унищожи едно съкровище на осемстотин години.
Хасан го удря. Бързо и неочаквано. Юмрукът му попада върху слепоочието на свещеника. Ударът е толкова силен, че той се завърта във въздуха и пада, удряйки главата си в една пейка. Звукът смразява кръвта ми. Свещеникът остава да лежи на пода, без да помръдва.
Останалите мъже невъзмутимо продължават с опитите си да свалят свети Лаврентий от неговия пиедестал. Най-накрая дървото се сцепва.
Усещам безшумните писъци на статуята в стомаха си.
Най-дребничкият арабин подава статуята на Хасан. Той я взима и вдига във въздуха като трофей.
Мисля си, че сега е мой ред. Сега ще счупят пръстите ми, един по един.
Но те са още по-брутални.
Един от мъжете взима бутилката бял спирт и я излива в деветстотингодишния кръщелен съд. Друг арабин завлича плачещата слугиня до съда.
— Принуждаваш ни да я покръстим — казва Хасан.
Да я покръстят?
Един от главорезите хваща слугинята за косата и бута главата й в спирта. Тя се съпротивлява, рита и пищи.
— Къде са Тингвелирските свитъци? — пита Хасан.
Осъзнавам с шок, че те няма да се поколебаят да причинят на тази жена същото, което са причинили на Сира Магнус в горещия извор на Снори. Или още по-лошо. Поне Сира Магнус се бе удавил в изворна вода. Ако спиртът попадне в дробовете на слугинята, тя ще развие фатална химична пневмония. Ако, разбира се, първо не се удави.
— Чакайте! — провиквам се аз. — Ще ви кажа…
В паниката си слугинята грабва металната купа, лежаща в кръщелния съд, и я хвърля на пода. Струя бял спирт опръсква свещите и мъжа с цигарата. Той пламва като факел.
Сърцето ми подскача.
С ужасяващ писък мъжът хуква по пътеката между пейките, спъва се в една от тях, пада на земята и се свива на топка. Хасан и тримата други хвърлят якетата си върху него в отчаян опит да загасят пламъците. Той реве от болка.
Аз рева за помощ. Пламъците тръгват по пода, след това започват да се катерят по колоните. Огънят поглъща сухата дървесина с гладно пращене.
Ръцете ми са все още вързани.
Включват се пръскачките, автоматичната аларма за пожар започва да вие.
Хасан се изправя. Поглежда ме. Сякаш за всичко това съм виновен аз. Държи свети Лаврентий под мишница.
В отчаянието си аз започвам да извивам китките си и да дърпам въжето, което ги пристяга. Водата от пръскачките се стича по лицето на Хасан.
Той сякаш се колебае дали да извади пистолета си и да ни застреля всичките още сега. Или си представя как ме оставя завързан за колоната и как аз умирам от бавна, ужасно мъчителна огнена смърт.
Алармата е оглушителна. Един от мъжете извиква нещо на Хасан. Той му отвръща. Всичките заедно хукват към вратата, влачейки обгорения си колега.
— Помощ! — пищя аз.
Около мен огънят и водата водят люта битка за църквата. Пламъците напълно са погълнали пейката, върху която се разля спирта. Водата от пръскачките кара огъня да пращи. Всеки път щом си поема въздух, димът ме кара да кашлям.
Плачеща, кашляща и дишаща на пресекулки, църковната слугиня срязва въжето около китките ми.
— Какво става? Какво става? — хлипа тя.
Хващаме ръцете на изпадналия в безсъзнание свещеник и влачим тежкото му тяло по пътеката между пейките, през вратата на църквата и надолу по каменните стъпала. Когато преценяваме, че сме на безопасно разстояние от църквата, ние полагаме свещеника на повехналата трева между два надгробни камъка. От главния вход на църквата бълва гъст, сив пушек.
Черен мерцедес GL 4X4 изхвърча от паркинга със скърцане на гуми. Преди да изчезне, аз зървам свети Лаврентий през задния прозорец, заклещен между Хасан и обгорения мъж.