Свещеникът не диша.
Очите му са полуотворени, взрени във вечността, която цял живот се бе опитвал да разбере. Тънка струйка кръв се стича от очите и носа му.
Двамата отчаяно се опитваме да вкараме въздух в дробовете му и да съживим сърцето му.
Но не можем.
Лицето на слугинята отново помръква.
Затварям очите на свещеника с пръсти.
През воя на алармата чуваме сирените на пожарникарските коли, изкачващи се по хълма.
— Много съжалявам — прошепвам аз и избухвам в тихи сълзи.
Мисията
Англия
1.
Понякога хора от миналото неочаквано се връщат в живота ти — тогава, когато не са добре дошли.
Призраци от миналото се обличат в плът и кръв и се появяват като хора, които отчаяно си се опитал да забравиш.
Казват, че човек не може да избяга от миналото си. Можеш да се опиташ да забравиш. Можеш да се опиташ да се скриеш. Но те винаги ще те намерят. Винаги.
2.
Мраморната фасада на сградата на Международното общество на науките придава блясък и красота на Уайтхол, точно като гръцки храм или императорски дворец в Древния Рим. Широки стъпала от кехлибарен гранит водят до двойните дървени врати, потънали в дебелата сянка на седем масивни колони.
Обществото е основано през 1900 г., с цел да координира всички научни изследвания и да ги съхранява в една обща банка на световното знание, нещо като ЦРУ за науката. Сега Обществото поддържа контакти с университети и изследователски центрове из целия свят.
Приемната на Обществото изглежда като музей за посветените. Всички говорят тихо. Над добре полираната махагонова ламперия висят гигантски маслени картини по мотиви от античността и Средновековието: друиди в Стоунхендж; Моисей разделящ Червено море; убийството на Цезар; Исус на кръста; Мария Магдалина с младенеца; рицарите тамплиери в Соломоновия храм; рицарите от кръглата маса на крал Артур, надигащи Светия Граал.
Даян и професор Лайлуърт ме чакат зад тъмно червено бюро.
— Биорн — казва Даян тихо и ме прегръща. — Мина толкова време.
Преди няколко години бяхме влюбени. Или по-точно — бяхме любовници. Няколко блажени седмици се бях заблуждавал, че съм намерил жената на живота си.
Помня една нощ, прекарана в апартамента на Даян в един лондонски небостъргач. Помня как правихме сладка любов в къщата на баба ми на фиорда Осло. И изведнъж тя ме бе прогонила от живота си, сякаш бях досадна муха. Мина доста време оттогава, когато за първи път забелязах златната халка на безименния пръст на лявата й ръка. Нито един от двама ни не бе споделял с никого това, че Даян бе крещяла „Биорн!“ в ухото ми и бе дращела кожата и душата ми с дългите си, тъмночервени нокти.
Професор Лайлуърт протяга ръката си.
— Удоволствие е да ви видя пак — казва той сухо и стиска ръката ми съвсем леко, сякаш е от порцелан.
Пак… опитвам се да забравя последния път, когато се срещнахме.
Намерихме златно ковчеже в развалините на октагон в абатството „Верне“, където някога е било седалището на хоспиталиерите. Кивотът на свещените тайни. Професор Лайлуърт бе изпратен от Обществото да участва в разкопките, да се погрижи за ковчежето и при всяка удобна възможност да прави живота ми тежък.
Когато му напомням, че откраднах ковчежето от него в името на норвежкото културно наследство, Лайлуърт се засмива пресилено. По това време Даян бе послушна и способна секретарка в Обществото. По-късно стана ясно, че освен това е дъщеря на Майкъл Макмълин, велик магистър на древния орден, който ме преследваше, докато се опитвах да защитя ценното съдържание на ковчежето. Аз, Даян и професорът се оплетохме в паяжина от лъжи и взаимно недоверие. Когато всичко свърши, Обществото успя по някакъв начин да потули скандала. Ковчежето съдържаше непознато досега евангелие. Но от Обществото успяха да потулят дори това.
След това аз потънах в дълбока, черна депресия. Изпратиха ме обратно в клиниката, където се затворих в черупката си и се отдадох на мрак и самосъжаление.
Няколко месеца по-късно изтупах мръсотията от дрехите и душата си и се върнах в реалността.
3.
Но когато с Тран се чудехме къде да скрием Тингвелирските свитъци, аз се обадих на професор Лайлуърт. От Обществото изпратиха самолет до Исландия. В момента преводачите и изследователите на Тран работят заедно със специалисти от Обществото в тайна лаборатория някъде в Лондон. Не искам да знам къде точно в Лондон. Така е най-сигурно.