4.
Архивите са в мазето под библиотеката на института „Шимър“. Там не е нито тъмно, нито прашно. Всъщност точно обратното — безупречно чисто и светло е. Документите се съхраняват в безкрайни редове от шкафове, които ми напомнят за великата александрийска библиотека.
Архивите на института „Шимър“ включват древни глинени плочи, покрити с клинообразно писмо; папирусови свитъци, пергаменти и ръкописи, изписани на пожълтяла, ръчно изработена хартия. В архивите на института „Шимър“ се съхраняват фрагменти от оригинални библейски текстове, декрети, подписани от императори като Тиберий, Веспасиан, Адриан и Цезар, папирусови текстове, които вероятно са били четени от Клеопатра, военни и политически доклади от римската провинция Юдея относно началото на еврейски бунт, воден от агитатор на име Исус, ръкописи от римския историк Йосиф Флавий и оригиналите на първите писма на Павел към коринтяните.
Заобиколен съм от изследователи с вида на хора, които като деца винаги са седели най-близо до учителката и винаги са стояли наредени до стената на училищните купони. Кльощави мъже с изтъняла коса и кръгли очила. Високи, слаби жени с конски опашки. Брадат старец седи в един ъгъл и спи. Най-вероятно е прекарал целия си живот, търсейки информация за забравена юдейска секта, свързана с група агностици, за които се смятало, че били избити до крак век по-рано. Талантливи млади жени четат най-новите изследвания за гоненията на катарите, финансирани от субсидии, отпуснати от водещите университети на съответната страна. Мястото гъмжи от християнски теолози, рамо до рамо с ортодоксални евреи и мюсюлмански учени. Както и изследователи като Стюарт Дънхил и моя милост.
Алкохоликът и албиносът.
Седим на една от масите за четене близо до аквариум, пълен с шарени риби, които ни зяпат с полуотворени усти. Понякога и аз се чувствам точно като тях.
Стюарт Дънхил донася купчина плитки картонени кутии и свитък с дръжки в двата края. Развива свитъка върху една дълга маса.
— Тората! Еврейското име на „Петокнижието“ на Моисей. Този препис е направен преди четиристотин години. Тоест не много отдавна. Оригиналните текстове били написани на свитъци като този. Достигали до няколко метра дължина. Едва по-късно открили, че книгите са много по-лесни както за изработка, така и за четене. Старият завет отначало бил колекция от еврейски религиозни и исторически текстове и закони, събрани в канон преди повече от две хиляди и петстотин години. Най-старата запазена версия на Стария завет се нарича Septuagint и представлява гръцко-александрийски библейски превод на повече от две хиляди години, направен от юдейски учени, които знаели гръцки.
— Оригиналът още ли съществува?
— Самият Septuagint се съхранява във Ватикана. Но много от оригиналните текстове на Стария завет са загубени. Което означава, че невинаги можем да проверим, потвърдим или отхвърлим нещо, присъстващо в текстовете, които имаме. Или да преценим кога точно са се случили някои важни библейски събития.
Той отваря една от кутиите и изважда от нея копие и превод на коптски пергамент.
— Попаднахме на това писмо в една прашна кутия, изпратена от Ватикана. Всъщност търсехме ръкопис на Septuagint от времето на папа Инокентий III, за който се предполагаше, че съществува. Кардиналската комисия на папата бе помолила института „Шимър“ да намери този ръкопис. Но вместо него намерихме това писмо. Било е изпратено през 1013 г. от Руен до халифата Фатимид в Египет. Фатимидите са мюсюлманска династия, управлявала северна Африка от десети век до 1171 г. Но писмото така и не стигнало до Египет. Шпионите на папата го откраднали. Ето — той ми подава лист хартия от кутията, — това е английски превод на писмото.
До: Негово Сиятелство халиф Ал Хаким би Амр Аллах, владетел по волята на Бог, всевластен халиф на Египет
„С най-голяма почит и уважение аз, великият жрец Асим, велик везир на култа към Амон Ра, пиша тези думи като затворник в чужди земи. Поради вярата ми в Аллах и предаността ми към житейската ми мисия аз съм заедно със Свещения, за да закрилям Него и Неговите съкровища както мога. Не знам къде ще ни отведе това пътуване. Пиша тези думи от дома на херцог Ричард II в града Руен, който се намира в херцогство Нормандия, Франция. Почиваме тук, преди да продължим пътуването си към варварските земи отвъд цивилизацията. Моля се думите ми да стигнат до Ваше Сиятелство, владетел по волята на Бог, всевластен халиф на Египет халиф Ал Хаким би Амр Аллах, за да може някой да дойде и да спаси Свещения.“