— Асим! — възкликвам аз. Името в текста, който открих в дървената църква „Гармо“.
— Получателят на писмото халиф Ал Хаким би Амр Аллах е бил владетел на Египет по онова време. Интересна личност — казва ми Стюарт. — Асим споменава Аллах, но не и другите богове, които той почитал, най-вероятно от страх. Халифът бил считан за луд, и с основание. По време на неговото управление на египтяните им било забранено да ядат грозде и да играят шах. Халиф Ал Хаким би Амр Аллах бил решен да унищожи колкото се може повече църкви и именно той разрушил Църквата на Светия гроб в Йерусалим. 1013 г. била важна година за него. Тогава страната му била нападната от викинги и това обидно унижение съвпаднало с кулминацията на гоненията му срещу християните.
— Но с каква цел този Асим е написал това писмо?
— Асим бил заловен от викингите. Но, разбира се, нямам никакви доказателства за това.
Стюарт ми връчва превод на друг ръкопис.
„… до края на света, до мъртвешкия студ на царството на смъртта. Тръгнахме от царството на слънцето и плодотворните брегове на Нил и стигнахме до голото каменисто крайбрежие на земята на вечния сняг. Оставихме зад себе си доброжелателността на Амон Ра и топлия дъх на Озирис и се подчинихме на варварските богове. О, богове на моите прадеди, дайте ми сила! Когато бях дете и в кошмарите си виждах портите на царството на смъртта, то изглеждаше по същия начин — студено, пусто и диво. И си мислех, че погледът ми ще може да проникне отвъд мъглите на смъртта. Плавахме с дни…“
— Предполагаме, че този текст е преписан от ръкопис, написан от самия Асим. Намерихме го в купчина писма и ръкописи, притежавани от семейството на Христофор Колумб. И няма смисъл да ме питаш, защото нямам абсолютно никаква представа.
Той разгъва още няколко пергамента, преписи и ръкописи на масата пред мен, включително и препис на „Сага за Светия кръст“ на Снори. Чета английски преводи на избелели документи, описващи търсенето на някаква свещена реликва, осъществено заедно и поотделно от Ватикана, рицарите тамплиери и хоспиталиерите. Чета за папски експедиции до Норвегия през дванадесети и тринадесети век, което ми напомня за думите, издълбани в стената на дървената църква „Гармо“: „Прислужникът на римския папа, рицарите на Св. Йоан и йерусалимските рицари тамплиери са се събрали за битка. Свещената гробница е скрита, както Асим нареди“.
— Какви заключения можем да си извадим от това?
— Нима не е очевидно?
— Че викингите наистина са осъществили набег в Египет?
— Повече от това — че са стигнали чак до храма на Амон Ра, че са нахлули в гробницата и са отвлекли везира. След което са отнесли плячката си в Норвегия.
— Без никой да разбере нищо?
— Имаш ли представа колко много неща са се случвали в миналото, за които дори не сме чували?
— Но викингски набег по река Нил? Това щеше да бъде описано най-малкото в сагите на Снори и в египетските анали.
Стюарт Дънхил клати глава.
— Не е задължително. Ако крал Олав е решил, че пътуването по Нил трябва да остане тайна, възможно е както скалдите, така и Снори да са останали без надеждни източници на информация. Не забравяйте, че Снори е живял няколкостотин години след събитията, които е описал. Епохата на викингите е била епохата на скалдите и разполагаме със съвсем ограничен брой писмени сведения за събитията, случвали се тогава. Снори е разчитал предимно на устни източници и писмени източници със съмнителна надеждност. Той черпел както факти, така и много преувеличения и измислици от тези доста плитки кладенци на информация.
— Как са могли да запазят такова нещо в тайна? Флотилия викингски кораби, плаваща по Нил?
— Викингите не са оставили никакво писмено наследство. Не са писали писма. Отделни хора може би са разказвали истории за своите приключения в кръчми и около огъня на жертвени угощения и може би някои местни скалди са съчинили вълнуващи поеми за подвизите им. Но това е много различно от учебник по история. Не забравяйте, че викингите не са имали никакви отношения с Египет. За тях Египет е била просто една от многото далечни, екзотични и горещи страни. Като Византия и Светите земи. А Нил за тях е била река като всяка друга река, не по-различна от Сена или Волга. Западът е започнал да проявява жив интерес към древния Египет едва през деветнадесети век. Викингите не са се интересували от Египет.