— Но въпреки това са отишли в Египет?
— Някои викингски експедиции са следвали търговските пътища на изток, по северноафриканското крайбрежие от Гибралтар до Александрия в Египет. Друг важен търговски път започвал от Византия, продължавал на юг до Йерусалим и след това на югозапад към Африка. Спомнете си за набезите на Харалд Светлокосия в северна Африка. Много викинги са ходили в Египет, разбира се, че са ходили, но местните са ги смятали за византийски войници или за търговци от севера. Това, че викингите са търгували с арабите, е добре известен исторически факт. Огромно количество арабски монети са били намирани в норвежки търговски центрове и викингски гробове. А белият сокол, който обитавал Гренландия, е бил изключително популярен символ сред арабските шейхове.
— А какво казват египетските източници? Споменават ли викингско нападение над Луксор?
— Те не са нападали Луксор. Храмът на Амон Ра се намира северно от Луксор, от „мъртвата“ страна на Нил, а сред местните хора се е ползвал със славата на тайнствено, прокълнато място. Едно викингско нападение над храма на Амон Ра би предизвикало много по-малко вълнения и смут, отколкото ако викингите бяха продължили на юг и бяха атакували храма в Карнак или погребалния храм на Хатшепсут.
— Но едно поражение е щяло да бъде унизително за египетската армия.
— Унижението е било пълно. Викингите срещнали най-голям отпор при Фустат и Ал-Кахира или с други думи днешно Кайро. Лудият халиф Ал Хаким би Амр Аллах трябва да е бил толкова унижен от пълния си провал, че сигурно е забранил той да бъде споменаван. Египтяните имат навик да пропускат неблагоприятни събития и непопулярни владетели от своята история. Властимащите често манипулират историята за своя изгода. Дори имената на най-почитаните царе били забравяни на момента, ако те изпаднели в немилост. Могъщи мъже и жени изчезвали от националната памет и история. Имената им били изтрити. Паметниците им съборени. Храмовете им разрушени или посветени на друг владетел. Най-добрият пример за това е великият пророк от Библията.
— Имате предвид Моисей?
— Ако описанието на Моисей в Библията е правилно, той е имал огромно влияние в обществото. Египтяните едва ли са останали безразлични към Моисей, независимо дали са го считали за пророк, магьосник, борец за свобода, агитатор или предател. Но какво има за Моисей в египетските източници от времето, когато той е бил жив, а и след това?
— Не много.
— Точно така. Моисей е бил повече или по-малко изтрит от историята на Египет.
— И какво е вашето заключение?
— Моето заключение е, че Моисей или не е съществувал, или е бил опозорен.
— И докъде водят всички тези хипотези и теории?
— Какво може да е било толкова важно, че да накара великия жрец Асим, посветил живота си на пазенето на тази свещена реликва, да напише писмо до халифа на тази страна?
— Треска от светия кръст? — шегувам се аз.
— Или нещо още по-свято?
— По-свято?
Изведнъж осъзнавам какво намеква той.
— Моля ви се, Стюарт, спестете ми поредния мит за Светия Граал!
За моя изненада той избухва в смях.
— Светият Граал? Бьорн, Бьорн, Бьорн… Светият Граал е средновековен мит. Не, помислете. Сектата на Асим е имала тайна задача: да защитава гробницата и нейното съдържание. Съкровището. Мумията. Ръкописите. Всичко, което се е съхранявало в гробницата. Според египетските източници, Асим е бил велик жрец на сектата от 999 г. до 1013 г., когато напълно изчезнал от историята. Той бил уважаван и образован велик жрец, който владеел много чужди езици и бил посветен във всички науки. Освен това бил астролог и предсказател, магьосник и тълкувател на сънища. По това време култът на Амон Ра вече бил на над две хиляди години; по-късно неговите последователи започнали да разнообразяват египетските богове с юдаизъм, християнство и ислям. Те почитали много богове, но дори през първи век след Христа още смятали египетските за най-важни. Яхве бил един от многото. Свещениците живеели в храма, а входът към гробницата бил хитро скрит и маскиран. По това време халиф на Египет бил Ал Хаким би Амр Аллах. През 1021 г. той изчезнал мистериозно, но половината последователи на сектата на друзите все още боготворят Ал Хаким би Амр Аллах и го смятат за техен махди, който щял да се завърне и да спаси света и исляма.
Дънхил прави кратка пауза, след това продължава:
— Това говори ли ви нещо?
— Не.