Показва ми картините.
Викингски кораби.
Дългокоси, брадати варвари със сини очи.
Мечове, брадви и щитове.
Драконови глави.
— Викинги… — промърморвам аз.
— И аз така си помислих. Викинги! Не войници и кораби от проклетата Византия! Викинги! А копелетата ми се изсмяха.
Слизаме по още стълби, преди да стигнем втората погребална камера. Тъй като сме единствените в тунела, знанието, че винаги мога да изтичам обратно и да напълня дробовете си с чист въздух, облекчава клаустрофобията ми. Мъничко.
Стената, която викингите са разрушили, се намира на срещуположния край на камерата. Предпазливо престъпваме през дупката и слизаме по поредните тесни, стръмни стълби, на края на които ни чака поредният тунел.
Най-накрая стигаме последната погребална камера.
Най-святата светиня.
Празни камери, празни ковчежета.
Празен саркофаг…
Тук, в най-вътрешната камера на храма на Амон Ра, някога бе лежал трупът на опозорен благородник; човек, когото по-късно бяха започнали да наричат Свещения.
Кой е бил той? Защо са положили такива усилия, за да го скрият?
Какви съкровища са оставили при него в погребалната му камера?
Какви надписи?
Какви реликви?
И защо са го пазили цели две хиляди и петстотин години?
— Смятаме — Стюарт прекъсва мислите ми, — че свитъците, които открихте в пещерата в Тингвелир, представляват препис на превод на оригинален ръкопис, който е бил съхраняван тук.
Стюарт ми показва стенописи, надписи и елипсовидни фигури с вписани в тях имена и титли на фараони. Търпеливо ми обяснява смисъла и значението на всичко, което ми показва. Не след дълго фенерите ни започват да примигват и ние тръгваме обратно към изхода.
Свежият въздух е като нежна милувка по бузите ми.
Минаваме покрай служителя, който е заспал, и се връщаме при колата в мълчание, всеки потънал в своите мисли.
Преди да стартира двигателя, Стюарт ми казва, че иска да ме заведе в град, който не съществува, за да говоря с мъж, който не съществува.
3.
Коптският манастир „Св. Марко“ е построен около пищна градина с течаща вода и весела растителност. Все още изглежда по същия начин, както преди около деветстотин години, когато монасите положили последния камък и избърсали пясъка от ръцете си.
Покривът е украсен с огромен златен анкх.
Стюарт спира в облак от прах, който след това плъзва из паркинга като упорита и сприхава минипустинна буря.
Манастирът е в Забравения град, който се намира в една долина насред пустинята, не особено далече от Луксор. Няма да откриете Забравения град на никоя карта, а в редките случаи, когато го споменават в туристическите брошури, обикновено го описват като „руините на пустинен град, които пясъкът отказва да погълне“. Официално градът не съществува. Още от петнадесети век египетските власти отказват да признаят съществуването му в резултат на спор между монасите, едно бедуинско племе и държавните власти относно собствеността на един извор, който бил жизненоважен за оцеляването на града. Когато през 1481 г. египетските власти най-накрая отстъпили пред упорството на пустинните обитатели на града (все пак за какво им е бил един изпечен от слънцето пустинен град, намиращ се в пясъчна дупка насред нищото, притиснат отвсякъде от знойна жега, пясъчни бури и пърдящи камили?), те премахнали града от всички официални документи и регистри. И до ден-днешен никой не се бе сетил да върне града в света на живите.
В този пустинен град, чието име отдавна е потънало в забрава, няма училища, кметство, полиция, здравеопазване. Децата, които израстват тук, биват откарвани с автобус до Кена, където ги регистрират като бездомни. Най-доброто описание на местния доктор би било „лечител“. В редките случаи, когато се съмнява в способностите си, той кара пациентите си до болницата в каросерията на градския камион, тъй като училищните доктори, както той саркастично нарича докторите в Кена, имат апаратура за извършване на мозъчна хирургия и други сложни операции. А освен това ръцете му треперят.
Манастирът „Св. Марко“ лежи в покрайнините на този оазис, тази несъществуваща купчина каменни и глинени постройки, забравена и пренебрегвана от местните власти и останалия свят.
4.
Вратите на манастира се отварят.