Бързам да догоня Стюарт и директора на музея, които вече слизат по стълбите към мазето.
— Според легендата, Асим, велик жрец на култа към Амон Ра, бил отнесен от небесните богове рано една сутрин през 1013 г.
Директорът се засмива и кимва на Стюарт.
— Защо пак се занимаваш с Асим? След тридесет години?
— Работим върху една теория. Открихме фрагменти от ръкопис, който може би е бил написан от него.
— Фрагменти от ръкопис? Написани от Асим? Колко вълнуващо! Много ще се радвам да ги видя.
— Ще ти изпратя копия.
— Благодаря ти, приятелю. Благодаря ти.
Директорът отключва вратата на архива и изключва алармата. След това изважда два ламинирани листа размер А4 от един стоманен шкаф. Първият лист представлява египетски и английски превод на ръкописен папирусов текст. Вторият е снимка на документа, който сега е изложен в музей в Кайро.
— Този текст е бил написан от нашия приятел Асим. Представлява откъс от описание на погребението на фараон и повече прилича на журналистическа статия, отколкото на религиозна молитва. Написан е на основата на папирусов документ от Новото царство, йероглифи и стенопис. За съжаление началото и краят липсват.
„… още от пукването на зората покрай реката започнаха да се събират хора. Те крачеха по погребалния маршрут и пееха в прослава на Амон Ра. Неговата гробница от другата страна на Нил, страната на мъртвите, беше готова от повече от десетилетие. Единствено строителите на гробницата знаеха къде бе тя. Фараонът бе мъртъв от седемдесет дни. Озирис чакаше. Професионалните оплаквачи стенеха и виеха и хвърляха пепел върху себе си и върху зрителите, размахвайки ръце във въздуха. Танцьорите, облечени в препаски през бедрата и шапки с пера на главите, танцуваха в ритъма на тъпаните. Погребалната лодка чакаше до брега близо до палата. В нея беше мумията, в златен ковчег. Когато лодката, която превозваше плачещите и покрусени роднини, се отдели от кея, тълпата се оживи и хората започнаха да мърморят. Последва я и погребалната лодка. Златният ковчег лежеше под изящно украсен покрив, поддържан от четири резбовани колони. Гребците стояха прави. След това потеглиха останалите лодки от процесията, в които седяха свещениците, офицерите, придворните, официалните представители, танцьорите и слугите, които носеха всички съкровища. Съкровищата щяха да бъдат положени в гроба, за да придружат мъртвия в неговото пътуване до отвъдния свят, където той щеше да бъде бог. Тълпата се понесе надолу по бреговете на Нил и се струпа зад редиците войници. Очите на всички бяха вперени в лодките, плаващи по реката. Тези, които нямаха специално разрешение, не можеха да последват процесията до страната на реката, запазена за мъртвите. Местоположението на гробницата на царя се пазеше в тайна. На западния бряг ковчегът бе вдигнат от лодката и поставен на носило, което също бе с формата на лодка. Ковчегът и носилото след това бяха положени върху шейна. Официални лица от двореца имаха честта да дърпат шейната, върху която почиваше тялото на фараона. Зад нея беше втората шейна, в която бяха канопите, съдържащи вътрешностите на царя. Най-близките роднини на покойника вървяха до ковчега. Зад втората шейна вървяха слугите, носещи съкровищата, които фараонът щеше да вземе със себе си в отвъдното и Книгата на мъртвите, която съдържаше магическите формули и инструкции, които щяха да напътстват покойника в подземния свят. Шейните се движеха бавно заради жегата и тяхната огромна тежест. От брега на реката процесията се насочи към долината, прекоси я и след това започна да изкачва хълмовете, водещи до гробницата. Монотонните удари на тъпаните отекваха из скалите…“
— Това е всичко — казва директорът на музея, когато вижда, че съм стигнал до края на текста.
След това се обръща към Стюарт.
— Другият документ е писмо от 1300 г. от началника на ватиканските архиви до египетския везир.
Той ни показва ламиниран документ.