— Очевидно везирът е отправил допитване до началника на ватиканските архиви относно съществуването на писма или документи от Асим. Везирът трябва да е имал могъщи приятели, тъй като началникът на архивите, който спокойно е можел да пренебрегне една молба за достъп до папските архиви, особено отправена от везир на мюсюлманска страна, въпреки това е изпратил съвестен и изчерпателен отговор на запитването.
Опитвам се да прочета латинския текст.
— В общи линии началникът споменава за съществуването на три документа, написани от Асим — казва ни директорът. — Най-ранният документ е писмо от великия жрец до Негово Височество халиф ал Хаким би Амр Аллах, владетел по волята на Бог, всевластен халиф на Египет…
— Разполагаме с копие от това писмо в института — прекъсва го Стюарт.
— … вторият документ е копие от неизвестен оригинал, описващ нападение над храма и гробницата, извършено от езически варвари. Третият документ е препис на фрагмент от пътепис, може би същият текст, описващ пътуване до, цитирам: „края на цивилизацията“.
Стюарт се обръща към мен, устните му разтегнати в полуусмивка.
— Краят на цивилизацията…
— Сигурно става дума за Норвегия.
— Езически варвари… — Гласът на Стюарт трепери от вълнение. — Едва ли Асим би описал византийски войници по този начин. Имал е предвид викинги!
— Това означава, че в архивите на Ватикана се съхраняват три документа, написани от Асим.
— Тогава — казва Стюарт, — трябва да отидем там и да се опитаме да ги открием!
Антикварят
Италия
1.
Антикварният магазин се намира на един хвърлей разстояние от тълпите туристи, окупирали пиаца „Навона“, в една тясна, калдъръмена уличка, водеща от тих двор в натоварен, шумен булевард, между една малка работилница за рамки и една галантерия. Според надписа над прозореца, името на магазина е просто „Антиквариат“. Картите на Рим погрешно изобразяват уличката, която се извива толкова силно, че единият й край не може да бъде видян от другия, като задънена. Местните я ползват като пряк път до улица „Говерно Векио“, докато всички туристи, които попаднат на нея по погрешка, незабавно решават, че са пристъпили в миналото. Магазините на тази малка, крива уличка изглеждат така, сякаш не са били посещавани от времето на император Нерон. Прашните книги, изложени във витрината на антикварния магазин, са отдавна забравени бестселъри от миналото. Нощем мъртвите им страници пърхат като невидими призраци на ледените пориви, идващи от климатика. Работното време е изписано с калиграфски почерк върху пожълтял лист хартия, мастилото е избеляло. Пред вратата на магазина стои древен черен велосипед, заключен с катинар за тръба.
Стюарт Дънхил изглажда гънките на пуловера си, след това казва:
— Ще влезем ли?
По пътя от хотела той ми разказа за мъжа, с когото щяхме да се запознаем. Луиджи Фиакини е легенда в средите на незаконната антикварна търговия. Познава всички важни клечки в този бизнес: антиквари, библиотекари, издатели, учени, търговци на книги, колекционери. Сключва сделки както с честни и почтени клиенти, така и с шарлатани и крадци: библиофили от Милано и Флоренция, Виена и Париж, Хамбург и Лондон, Санкт Петербург и Москва, Осло и Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки и Рейкявик, Ню Йорк Сити и Сан Франциско, Хонконг и Сингапур, Буенос Айрес и Сантяго, Рио де Жанейро, Сидни и Кейп Таун. От своята книжарничка в Рим Луиджи Фиакини бе договорил продажбата на някои от най-скъпите книги и сборници в света. Той е бил посредникът при продажбата на копието на евангелието на Лука от трети век, купено от „Опус Дей“; носи се слух, че именно Луиджи е успял да намери ръкопис на изгубената пиеса на Шекспир „Възнаградените усилия на любовта“, за която колекционер от Емирствата платил над петдесет милиона долара. Той стоял зад продажбата на едно от четиридесетте съществуващи фолио издания на събраните съчинения на Шекспир, отпечатано седем години след смъртта на великия бард и продадено от Луиджи за 2.8 милиона лири. Стюарт също така чул слух, че Луиджи бил замесен в търга в „Сотбис ъф Лондон“ на един от първите отпечатани атласи от 1477 г., разработен на основата на проучванията на географа от трети век Клаудио Птолемей. Наддаването за атласа стигнало 2.5 милиона крони.
Когато влизаме в магазина, покрай нас минава мъж. Очите ни се срещат за част от секундата и аз добивам чувството, че съм го виждал преди. Но той не прави знак, че ме познава, и истеричният звънец, който оповестява влизането ни в магазина, бързо го изтиква от паметта ми.