Според документа двама египетски пратеници, Халиф ал Мустаршид и неназован велик жрец, посетили Ватикана, за да изложат своя случай. Посещението им съвпаднало с превеждането на писмо, написано на коптски от египтянина Асим, което дълги години събирало прах във ватиканските архиви.
Разказът на двамата египтяни и коптското писмо трябва да са впечатлили папа Инокентий II, защото няколко месеца по-късно той заповядал да бъде организирана първата делегация до Норвегия, водена от рицаря Клеменс де’Феши.
Намираме и писмо, изпратено по куриер до генерал-майстор Сканабеки във Ватикана. Сигурно е същото писмо, препратка към което намерихме по-рано. Писмото е от Клеменс де’Феши, който смело е подписал доклада си с „Воин на Господ“.
До: високопочитаемия генерал-майстор Стефанус Сканабеки
Sancta Sedes & Curia Romana
Ватиканът
„Господарю,
Кардинал епископ Бенедикт Секундус ми нареди в името на светия отец да стана командир на група образовани воини, с които да заминем за Норвегия, най-северния край на цивилизацията, с цел да намерим един свещен папирусов ръкопис. Сред хората ми имаше представители на Ватикана, на ордена на рицарите тамплиери, ордена на рицарите хоспиталиери и довереници, избрани лично от халифа на Египет. Халифът инструктирал пратениците си да му донесат мумията (балсамирана съобразно езическите египетски традиции), както и останалото съдържание на гробницата на мумията — злато, скъпоценности и изкуство.
Подозирам, че за нещастие норвежците са знаели за нашата мисия, независимо от това, че не мога да установя как са узнали. Може би са били предупредени от присъствието на пратениците на хоспиталиерите или от разузнавачите, изпратени от кардинал Секундус, за да ни помогнат с намирането на следи, или от приказливи хора, които сме срещнали по пътя си в абатства и странноприемници, където сме нощували, които може би са казали на норвежците какво сме ги разпитвали и за какво сме си говорили. Следвайки съвета на търговци и ловци, запознати с Норвегия, които срещнахме в едно село в Дания на име Domus Mercatorum или Каупманахафн, ние отплавахме за Асло, село в долината на боговете, заобиколено от високи бели зъбери. Оттам поехме на северозапад, преминавайки първо през зелени долини и след това през огромни заснежени планини. Посъветваха ни да направим това, а не да отплаваме на север покрай опасните и диви крайбрежни скали, където вълни, високи като къщи, се надигат от нищото, и морско чудовище на име Кракен обитава дълбините и потапя кораби.
Когато пристигнахме в Норвегия, бяхме изненадани от суровото време и поради силния снеговалеж и ледените ветрове бяхме принудени да прекараме шест месеца в един норвежки манастир, докато чакахме снегът да се разтопи. Двама от мъжете ни умряха от болести, причинени от зимния студ.
Изчетохме и разучихме стогодишните карти и описания на египтянина Асим, велик жрец на култа към Амон Ра, и решихме, че сме намерили къде е пещерата на име Долстейн — на един остров на северозападното крайбрежие. Това съвпадаше с описанията на Асим.
Не възнамерявам да заемам от ценното ви време с описания на нещата, които срещнахме в дълбоките, тъмни гори, които трябваше да пресечем, за да стигнем високите върхове, които трябваше да преодолеем по пътя си към пещерата. Достатъчно е да кажа, че срещнахме няколко враждебно настроени племена, тролове и орки, и в битките с тях загубихме петима добри мъже.
Пристигнахме на остров Сандсьой късно един следобед и си направихме лагер на едно открито, плоско поле. Накладохме огън и опекохме няколко птици. Бяхме взели местен мъж, който ни бе обещал да ни помогне в замяна на една монета и благословията на Отца. От лагера си виждахме Долстейн, на западната страна на острова до фиорда.
Малко след изгрев-слънце на следващата сутрин възседнахме конете и поехме към планината. Когато я стигнахме, завързахме конете си и оставихме стражи. Планината бе стръмна и мокра. Пещерата се намира на около двеста стъпки височина, гледа към откритото море и прилича на бездна, водеща право в ада. Тесен, стръмен и хлъзгав тунел ни отведе дълбоко в планинския мрак.
Трябваше да запалим факлите си и да се катерим внимателно по огромните камъни. Въздухът бе леденостуден. Най-накрая стигнахме една огромна подземна зала. Оттам продължихме още по-навътре в планината по серия от тесни тунели. Прекосихме пет почти еднакви пещерни зали, една след друга. Пещерата бе дълбока стотици стъпки, а местните вярват, че продължава под морето и стига чак до Шотландия. Има много саги, които разказват за велико съкровище, скрито в тази пещера. По крайбрежието разправят, че преди две години Ранвалд от Окни дошъл на острова в търсене на това съкровище.