Ние слязохме толкова навътре в пещерата, колкото бе възможно. Високопочтени генерал-майстор Сканабеки, с болка ви съобщавам, че, въпреки нашите усилия, пещерата се оказа празна.
5.
Двадесет и пет години след първата неуспешна експедиция, папа Адриан IV, който бе посещавал Норвегия и Хамар през 1153–4 г. под предишното си име, Никълъс Брейкспиър, назначил комисия, която да разследва мистерията с пещерата. От документа става ясно, че предишната мисия на Брейкспиър в Норвегия също е била свързана със съкровището. Папа Александър III изпратил на север друга група войници през 1180 г., горе-долу по времето, когато била построена църквата във Флесберг. Петдесет години по-късно още една група войници била изпратена от папа Григорий IX.
1230… сещам се за текста от църквата „Гармо“: „Прислужникът на римския папа, рицарите на Св. Йоан и йерусалимските рицари тамплиери са се събрали за битка. Свещената гробница е скрита, както Асим нареди“.
В един прозрачен найлонов джоб, маркиран с римското число LXVII, лежи писмо, чието копие Стюарт ми показа в института „Шимър“ — писмото, което великият жрец Асим изпратил на халифа на Египет от Руен, но което не стигнало по-далече от Ватикана.
С треперещи пръсти, ние продължаваме да ровим в купчините хартия и пергаменти, които съвестни монаси и педантични архивисти бяха оплели в многовековна мрежа от препратки и скрити инструкции.
6.
Към края на втория ден, докато златните лъчи на следобедното слънце проникват през високите, тесни прозорци и затоплят лицето ми, аз намирам кожена папка. Не разбирам и думичка от текста, но инстинктивно усещам, че съм открил двата кратки фрагмента от историята на Асим, за които се говореше в писмото, което открихме в Египет.
— Коптски — потвърждава Стюарт.
Към текста е приложен превод на латински и използвайки двата документа, Стюарт прочита на глас:
„Свещени Озирис, как смърдят! Като нечисти животни са — да, като прасета с прогнили черва и като язовци с гангрена. Заразяват всичко около себе си с телесната си смрад, вонята на засъхнала пот, кисели оригвания, горчиви пръдни, спарени крака и немити сексуални органи. Дрехите им смърдят на урина и изпражнения, на пот, кръв и…“
„… безстрашни, груби и жестоки. Сражават се като зверове срещу всеки враг. Дори със смъртоносни рани и липсващи крайници те продължават да се бият. Валкириите отнасят смелите мъже, умрели в битка, в рай, който те наричат Валхала, където падналите воини се сражават, ядат и пият завинаги…“
7.
Развълнуван и объркан от откритието на двата древни текста, аз се шляя безцелно по улиците на Рим. Стюарт остана във Ватикана, за да направи копия.
Слънцето е хладно. Шумни мотопеди се провират между колите, замръзнали в дългите следобедни задръствания. Някъде бие църковна камбана, отнякъде другаде й отговаря втора, ясно и силно. Римляни и туристи седят по тротоарните кафенета около малки маси, стиснали малки горещи чаши с кафе. На пиаца „Венеция“ минавам през ято гълъби, което се отваря и затваря след мен като цип.
Сърцето ми не спира да препуска. Възможно ли е съкровището на Асим още да е в пещерата Долстейн, както каза Аделхейд? Или граф Ранвалд от Окни го е взел със себе си и го е скрил някъде в катедралата „Св. Магнус“ в Кирквал?
От другата страна на площада полицейска кола се провира през задръстването с помощта на сирената си, някъде другаде прогърмява клаксон, докато малък червен автобус изсипва туристи пред една църква.
Спомням си първия път, когато бях в Рим. Отне ми повече от час да открия Тарпейската скала. Прекарах часове в Колизеума, представяйки си, че чувам рева на древните римски тълпи, изтърпях жарките милувки на слънцето, докато разглеждах руините на Форума. След това се разходих сам из града, провирайки се между щастливите двойки, излезли да вечерят в топлата кадифена вечерна топлина.
Спирам рязко пред скутер, който се изстрелва от една странична уличка и след това моментално бива погълнат от трафика. Невъзмутим гълъб, намерил трохи от хляб на тротоара, отказва да ми направи път. Разсеяно излизам на пътя. Някой ме сграбчва за якето и ме издърпва обратно на тротоара, в същия миг спирачките на „Алфа Ромео“ изсвирват пронизително и шофьорът сърдито надува клаксона си. Обръщам се да благодаря на непознатия, който ме спаси, но той вече тича в обратната посока.