— Така че се чудехме — продължава Марчело Кастилионе, — какво е било това нещо в писмото, което не само е уплашило епископа дотолкова, че да го предаде на Инквизицията, но е накарало и самата Инквизиция да го възприеме на сериозно.
— Това писмо още ли съществува?
— Да. Всъщност, не. Или по-скоро може би. Но не знаем къде е — признава Луиджи.
— Изглежда е било откраднато от ватиканските архиви някъде между 1820 и 1825 г. — обяснява Марчело Кастилионе.
— Заподозрян за кражбата бил един заможен еврейски теолог, който живеел в Прага — казва Луиджи. — Той бил посветил живота си на събирането на религиозни документи и особено на материали за Сатаната. Подозираме, че може да е подкупил подчинен, работещ в архива, за да открадне документа. Трудно ни е да разберем защо едно карибско писмо от шестнадесети век, адресирано до норвежки епископ, е заинтригувало колекционер със слабост към близкоизточните ръкописи и документи.
— Какво е станало с колекцията му?
— Преди да умре през 1842 г., той дарил всичко — четири хиляди и шестстотин писма, документи и ръкописи — на тръст, администриран от неговия син Яков. През 1934 г. всички документи били конфискувани от прочутия немски индустриален магнат и нацист Максимилиан фон Левински. След това никой не знае какво е станало с колекцията. Опасяваме се, че е възможно да е била унищожена през февруари 1945 г., когато домът на Левински в Дрезден бил бомбардиран.
— Библията на Сатаната — промърморвам на себе си, все още в неведение.
Марчело Кастилионе заема позата на пастор, разказващ притча на неверници.
— Образът на Сатаната е различен в различните религии. Името „Сатана“ идва от староеврейски и означава съперник или обвинител. Сатаната всъщност бил архангел на име Луцифер, който се опозорил и Господ го изгонил от рая.
— Сатаната е инструмент на Господ — добавя Луиджи. — Точно както Юда е бил инструмент на Исус. Някои хора смятат, че Дяволът е олицетворение на злото, един символ или идея. За други той е същество от плът и кръв, звяр с копита и рога.
— Например евреите вярват, че той има свита от демони — казва Марчело Кастилионе. Поучителният му тон ми напомня за проповедник в селски параклис. — Евреите имат два вида демони. Косматият, приличен на сатир se ’irim и змиеподобният shedim. В християнската митология демоните нямат толкова изразено физическо присъствие. Те най-често са зли духове. През шестнадесети век Йохан Вейер, автор на Pseudomonarchia Daemonum, каталогът на демоните, изчислил, че има 7 405 926 демони, разделени в 1111 легиона, всеки с по 6666 демона.
Луиджи продължава лекцията:
— Сатаната е водачът на всички тези дяволи. През вековете той е предизвиквал много спорове. Кой е той всъщност? Сатаната не играе ключова роля в Библията, но в мормонския текст „Скъпоценната перла“ е описана среща между Моисей, Бог и Сатаната. Според мормоните този текст първоначално е бил глава от Библията.
— Както в Стария, така и в Новия завет, Бог използва Сатаната като инструмент, с който изпитва хората — казва Марчело Кастилионе.
— Когато през 1947 г. непознатите дотогава ръкописи на Битие и Изход били открити сред свитъците от Мъртво море, теолозите научили, че „в деня, когато Бог сътворил светлината, той също сътворил светли и тъмни ангели“ — цитира Луиджи.
— Виждате ли? — пита ни Марчело Кастилионе. — Бог е сътворил злите ангели. И сигурно се чудите защо.
— По същия начин, по който представата ни за Бог се е изменила през вековете, се е променила и представата ни за Сатаната. В Стария завет Бог е стриктен и наказва строго — обяснява Луиджи. — После този облик се променя. След раждането на Исус Бог става милостив. Много хора вярват, че Бог от Новия завет е много по-милостив и разбиращ, отколкото Бог от Стария завет.
— Но разбирането на хората за Сатаната също се е променило — подхваща нишката Марчело Кастилионе. — Постепенно той се превърнал в анти бог. В полярната противоположност на Бог.
— Но Сатаната така и не станал господар на своето царство — продължава Луиджи. — Адът не принадлежи на Сатаната. В Библията пише, че когато били изпъдени от рая, Сатаната и неговите ангели били изпратени в морето от пламъци. Значи адът е съществувал преди Сатаната. Едва по-късно хората започнали да вярват, че Сатаната управлява ада.
— Нашата представа за Сатаната като полузвяр, получовек с копита и рога не произлиза от Библията — завършва Марчело Кастилионе. — Тя е била измислена през Средновековието.