— Защо?
— Защото никой не се е боял от него! — избухва в смях Марчело Кастилионе. — Сатаната не е плашел никого. А църквата се е нуждаела от ужасяващ Дявол, който да плаши хората. Имали са нужда от отвратителен трол.
— Един от създателите на новия имидж на Сатаната бил един монах от абатството „Сен Жермен“ в Оксер, Франция — казва Луиджи. — През единадесети век Родулфус Глабер за пръв път изобразил Сатаната като малък мъж с измъчено лице, ненормално издадена уста, козя брада и космати, щръкнали уши. Зъбите му били като зъбите на куче, главата му била издължена и имал гърбица.
— Започнали да се появяват все повече хора, които твърдели, че са срещали Сатаната — казва ни Марчело Кастилионе. — Външният му вид ставал все по-животински и все по-малко човешки. Дали му копита, рога и криле. О, между другото, знаете ли защо ангелите имат криле? Художниците им дали криле, за да обяснят на обикновените хора как са дошли от Рая на земята.
— Просто си представете — започва Луиджи със замечтан израз на лицето, — ако наистина открием Библията на Сатаната! Просто си представете, че историята на Луцифер разкрива истинската същност на Дявола. Архангелът, осмелил се да постави под въпрос начина, по който Бог си играе със съдбите на хората. Ангелът, който се възпротивил на Господ.
— Защо мислите, че в Исландия сме открили именно тази „Библия“?
— Дедукция — отговаря Марчело Кастилионе.
— И математика — добавя Луиджи.
— Математика?
— Начинът, по който Колумб е комбинирал трите символа анкх, руна на Тир и кръст едва ли е случаен.
Марчело изписва върху къс хартия:
„Анкх. Руна на Тир. Кръст.
Руна на Тир. Кръст. Анкх.
Кръст. Анкх. Руна на Тир.“
— Ако заменим всеки символ с числена стойност — обяснява Марчело Кастилионе, — числото едно представлява свещения съюз. Числото две представлява двойствеността на съществуването, двустранността във всичко. Мъжът и жената. Ин и ян. Животът и смъртта. А числото три е богато на религиозен смисъл: от Светата троица до трите влъхви, дарили младенеца Исус с подаръци. Така че едно, две и три са най-важните, основните числа. Ние заменихме комбинациите от символи на Бартоломей с числа. Анкх е равен на едно, руната на Тир е две и кръстът е три. Така получихме:
„1. 2. 3.
2. 3. 1.
3. 1. 2.“
— Нима очаквате от мен да направя някаква връзка между тези числа и Сатаната? — питам аз.
— Опитайте се! — възкликва Марчело Кастилионе. — Намерихме връзката в Библията, в оригиналния гръцки ръкопис на Откровението на св. Йоан. Там намерихме числата hexakosioi hexekonta hex, преведени на латински, разбира се.
— Аха. А преведени на нашите западни числа?
— Имате предвид нашите арабски числа? — ухилва се Луиджи. — Много просто. Съберете ги.
Марчело изписва върху листа:
„1. 2. 3. = 6
2. 3. 1. = 6
3. 1. 2. = 6
= 666“
— Шест шест шест! — възкликвам аз. — Числото на звяра.
— Хоризонтално и вертикално — казва Марчело Кастилионе.
— Дори изписано с римски числа, шест шест шест е магическо число — казва Луиджи и изписва върху дланта си: DCLXVI.
— Ако изпишете всеки символ, който се използва за римско число между едно и петстотин, ще получите: IVXLCD. Което е DCLXVI изписано отзад напред.
— Шест шест шест. Числото на звяра от Откровението — повтаря Марчело Кастилионе.
— Числото на Антихриста — казва Луиджи.
Както и част от кодираното указание в кодекса на Снори, мисля си аз. Но не казвам нищо.
Излизаме от величествената сграда, помещаваща библиофилския клуб, малко след полунощ. Тръгваме пеша към хотела. Вървим в мълчание.
Когато най-накрая успявам да заспя, сънувам мъчителен кошмар, който на сутринта съм забравил напълно.
Но завивките ми са влажни от пот.
2.
Взимам си бърз душ, обръсвам се и се обаждам на Тран да го питам дали в текста има нещо, което да подсказва, че ръкописът, върху който той и колегите му работят, е „Библията на Сатаната“.
— Библията на Сатаната? — повтаря той през смях. След дълга пауза, която оставя, сякаш за да ми даде възможност да му кажа, че се шегувам, Тран ми отговаря: — Да бъда напълно честен, нямах представа, че Библията на Сатаната съществува.