— Гренландия.
Луиджи се приближава до един рафт с книги и изважда издание на De Principatibus на Николо ди Бернанди дей Макиавели от 1532 г. Скрил е фрагмента по средата на книгата.
— Моят приятел се чудеше дали ще искаш да го купиш?
Приятелят на Луиджи е бил прав, когато му е казал, че фрагментът е в „много лошо състояние“, но все пак различавам символите анкх и руна на Тир. Хартията е скъсана на мястото, където трябва да е бил изписан християнският кръст.
— Нарича се фрагментът „Скахолт“ — казва ми Луиджи.
Текстът е на старонорвежки, но е напълно четлив. Написан е от епископа на Скахолт и представлява списък на подаръците, дарени от исландския епископ на норвежката църква през 1250 г.
— Как се е озовал в Исландия?
— Никой не знае.
Според фрагмента един от подаръците на епископа били две дървени статуи. Тордур Пелтека, племенникът на Снори, наел исландски дърворезбар, който да ги направи.
В списъка двете статуи са наречени „Свети Лаврентий Тома“ и „Свети Лаврентий Дидимус“.
През тялото ми преминава електрически шок.
Тома е бил един от дванадесетте апостоли на Исус. Пълното му име е Юда Тома Дидимус.
Тома означава „близнаци“ на арамейски, а Дидимус означава „близнаци“ на гръцки.
Загубил съм ума и дума.
Били са направени две статуи на свети Лаврентий!
Което означава, че някъде има статуя, идентична с тази на свети Лаврентий от дървената църква в Рингебу. Този факт е бил хитро замаскиран в аналите чрез името, което пазителите дали на свети Лаврентий — Тома, или с други думи близнак! Текстът, скрит под боята върху Библията, гласеше:
„Така както Дева Мария е носила Исус в утробата си, ковчежето се крие в корема. Слава на Тома!“
Последното изречение бе хитро послание, отправено към бъдещите пазители, че ковчежето е скрито в корема на близнака на статуята.
— Моят приятел предложи цена от двадесет и пет хиляди евро — казва Луиджи.
Мислите ми препускат напред. Луиджи не разбира правилно мълчанието ми.
— Извинявам се. Търговецът си е търговец. В нашия бизнес няма идеалисти, които да си помагат взаимно. Ние сме търговци. Моят колега вярва, че ти или този, за когото работиш, би платил тази сума. — Той се колебае. — Ако фрагментът не те интересува, той ще го предложи на шейх Ибраим.
Когато среща очите ми, той добавя:
— Бизнес.
Не му издавам, че вече прочетох и интерпретирах текста. Вместо това съвсем искрено му заявявам, че двадесет и пет хиляди евро е твърде голяма сума и поради това искам да се поразходя и да се посъветвам с моя работодател.
Луиджи запалва пурата си, сякаш за да отпразнува вече сключената сделка.
4.
Отварям вратата на магазина, дзън-дзън, и поемам по тясната уличка, излизаща на улица „Говерно Векио“. Там намирам уличен телефон. Първо звъня на Ойвинд. Бързо му разказвам най-новите развития и го моля да намери близнака на свети Лаврентий.
— Търси навсякъде! Църкви, музеи, замъци, имения!
След това набирам номера на мобилния телефон на професор Лайлуърт. Вдига след три иззвънявания. Чувам как се извинява и напуска някакво съвещание.
— Бьорн! Какво се е случило? Защо изчезна така внезапно от института „Шимър“? И какво, за бога, правиш в Египет? Не разбрах почти нищо от това, което ми каза последния път, когато ми се обади.
— В Рим съм.
Повтарям всичко, което му изкрещях в телефонната слушалка в Луксор в опита си да надвикам невъобразимата глъчка — за бягството от института „Шимър“ след предупреждението, което Стюарт бе получил от Обществото, че хората на шейха пътуват насам, за прекосяването на пустинята до Египет и за времето, прекарано в Рим.
Тишина.
— Професоре?
— Стюарт с теб ли е в момента?
Долавям нещо в гласа му.
— Той е във Ватикана, претърсва архивите. Аз съм при един антиквар, който иска двадесет и пет хиляди евро за фрагмент от текст, в който пише, че свети Лаврентий има двойник, близнак. Мислите ли…
— Бьорн, чуй ме. Чуй ме много внимателно.
— Да?
— Никой от Обществото не се е обаждал на Стюарт Дънхил.
Покрай мен минава автобус, обвит в черен облак от дизелови изпарения.
— Не сме предупреждавали Стюарт, че шейх Ибраим е изпратил хората си в института „Шимър“.
— Но…
— За първи път чувам това. Не сме научавали нищо ново за шейх Ибраим или за неговите хора.