— У вас, приятелю мой, появяват ли се желания да пийнете вино или да погледнете през прозореца?
— Да — отговори ученият. — Случва се.
— И вашата ръка се протяга към бутилката или към райбера, нали?
— Точно така — последва отговор. — И предусещам какво ще ми кажете по-нататък, многоуважаеми братко, обаче това е само въздействие на чисто материални фактори, като жажда и застоял въздух, върху мускулите на тялото ми.
— Тогава — каза Франц-Антон — разгледайте следния казус: някакъв си Карл V решава, че честта му е накърнена, и на следващия ден стохилядна армия с оръдия, тежащи няколко хиляди фунта8, преминава границата. При това конете, влачещи оръдията, обилно наторяват всички пътища наоколо… Нима това не е въздействие на духа върху материята?
Ученият премълча.
— Аз специално говоря за оборски тор — продължи Франц-Антон, — защото съм забелязал, че при спор с жреците на материята по незнайни причини точно тази субстанция влияе върху въображението им по най-убедителния начин…
Когато останахме в кръга на посветените във висшата тайна, Франц-Антон като че ли във връзка с този виц каза няколко думи за природата на Флуида. Записвам ги дума по дума, докато помня.
— Между материята и духа има много ясна и непроходима пропаст, чието съществуване признават мислители от всички векове. Също така определена и неоспорима е връзката между тях. Преди мислих, че Флуидът е точно това, което свързва материята и духа. А сега смятам, че Флуидът е нещото, от което възникват и материята, и духът. Точно по тази причина той може да служи като мост между тях. Да отправяме мисълта си по-нататък няма смисъл — съхранете почтително невежество за всичко останало… Chute, monsieurs, chute9…
Не всички илюминати са под наш контрол — има и такива, които се опитват да ни пречат. Колкото и да е невероятно, но те смятат, че това е техен дълг пред Върховното същество (като такова те обикновено подразбират Бафомет10). Те направиха опит да убият Франц-Антон: изпратиха при него с тайна цел италианец бретьор, обигран майстор във фехтовката.
Колко лекомислено от страна на Франц-Антон да приеме това предизвикателство! Но бретьорът го нарече ciarlatano11 — рядка италианска ругатня, която, за жалост, Франц-Антон познава. Едва вчера той се подиграваше на Карл V — а днес видя в случилото се point d’honneur12. И при това най-разумният от хората, които познавам! Да се препъне по великия път от собствената си измислица…
Впоследствие всичко се разви още по-нелепо. Двубоят беше таен, но аз намерих начин да присъствам. Бретьорът беше настроен много решително — разбрах това, разменяйки с него няколко думи. Лицето на Франц-Антон издаваше ясното му намерение да играе ролята на благороден джентълмен докрай и, най-вероятно, щеше да бъде убит.
Трябваше да направя избор и го сторих: тъкмо почнаха и аз парализирах фехтовача със силата на Флуида — и така сполучливо притиснах мускулите му, че горкият, преди да успее да направи и един удар, падна върху шпагата на Франц-Антон. За щастие, той я държеше под желания ъгъл.
Франц-Антон не забеляза нищо — дуелите за него бяха новост и освен това бе много развълнуван, виждайки кръвта. Но фехтовачът разбра всичко. Когато се наведох над него, той изхриптя:
— Не знам с каква сила ме погубихте, господине, но сега ще се спусна до дъното на ада, за да я обладая. А след това ще се върна и ще отмъстя!
Животът му тежи на съвестта ми. Никога няма да забравя очите на нещастния човек. Той беше жесток убиец — но заслужаваше да загине от удар на шпага. Впрочем, формално погледнато, той от такъв и издъхна.
Казват, че когато човек загива, обзет от жажда за мъст, то духът му наистина може да навлече сериозни неприятности. Но най-важното е, че Франц-Антон е жив. И сега смята себе си за герой дуелист. Както обича самият той да повтаря — monsieurs, chute!
Разбирам кралете, забраняващи двубоите, заплашвайки участниците с тежки наказания. Наистина понякога е жалко, че не сме в Русия. Трябва бой с пръчки, само бой.
Великото дело е пред завършване. Не мога да повярвам колко много е направено — понякога се събуждам и мисля, че всичко това е било сън. Но достатъчно е да прекарам един-два часа в лабораторията и се възвръща убедеността ми в успеха.
От брат Франц-Антон пристигна новата Шапка на могъществото, скрита в обикновена черна триъгълна шапка. Отворената метална конструкция е по-удобна и по-лека, но тази става за носене, без да събужда излишно любопитство. Връзката с медиумите е стабилна и не зависи от огромното разстояние помежду ни.