— Нима никой учен не е могъл да разбере предназначението на подобна бака?
— Baquet е бил уред, предназначен за свързване на съзнанията на хората в едно общо поле — каза Пазителят. — Той е използвал постиженията на физиката и химията, но по много специален начин. В онези години хората били увлечени от електрическите въздействия, изучавали магнитното поле и физиката вече е била доста развита. Намирайки baquet, учените видели само мощни магнити по краищата на железните прътове. Видели са и лайденската стъкленица, която при известни условия можела да удари с ток свързаните към прътовете хора. Но ако предположим, че задачата на baquet била да пускат ток през хората, то тя била изпълнена неграмотно. И освен това никой не е могъл да разбере защо и с каква цел магнитите и лайденските стъкленици били полети с екстракт от синчец. И така физиците и химиците, виждайки в устройството физически уред или медицински инструмент, който трябвало да действа според тяхното разбиране и по известните им принципи, неизбежно стигали до заключението, че пред тях е дело на шарлатанин.
— Добре — казах аз. — И какво се е случило на Старата земя по-нататък?
— Животът продължавал — отговори Пазителят. — Историческите събития, както там казват, се случвали едно след друго, постепенно скривайки точката на бифуркация43 под пепелта на империите и пърхота на демокрациите. Виждаш ли, основният проблем на Старата земя — това е твърде многото история. Прекалено многото инерция. Там всичко има прецедент. Има библейска поговорка за младото вино и старите мехове. Но на Земята всички мехове отдавна са изгнили. Старият свят не е имал шанс да се промени към по-добро — той бил обречен така или иначе да възпроизвежда уродливи форми, познати и преди. А за нас се появил шанс. И ние сме се възползвали от него.
— Вие говорите за Великото възраждане?
— Да — каза Пазителят. — Само че ти не разбираш докрай какво то е представлявало в действителност. В тесния смисъл на думата не можем да го наричаме така. Това било създаване на един нов свят. Начисто. Художниците, мислителите и учените, които преди били част на Академията на Идилиум, започнали реализацията на много по-мащабен проект. Струвало им се, че те са — така да се каже, колективен Творец. Но насладата от собственото всемогъщество не траела дълго. Скоро те се натъкнали на границата на своите възможности.
— В смисъл?
— Отначало медиумите на обществото „Идилиум“ мислели, че могат да създават новата Вселена така, както им се иска. Те напълно сериозно обсъждали какъв ще бъде новият човек — огромно водно конче, живеещо в небето, или електрическа медуза, обитаваща морето… Решили да направят промени и в Космоса — художниците дори нарисували скици на новите съзвездия. Новото небе е било къде-къде по-хубаво от старото — поне поради това, че по-добре отразявало митологията на човечеството. Но веднага след като медиумите на Идилиум са започнали да създават звездни огнени топки в измислената от тях и безкрайна празнота, се случило нещо ужасно. Цялата привлечена към тази работа група медиуми изгоряла заедно със своя baquet. Били изпепелени като с небесен лъч — отражение на космическия огън, който те така богохулно са се осмелили да запалят.
— Интересно е — казах аз.
— Подобни проблеми са започнали и със земната твърд под краката. Първоначално архитектите на Идилиум са смятали новата земя да се направи като плосък диск — заобиколен от безкрайно плоско море… Но нещастието се случило отново — тези, които го създавали, са загинали. Били сплескани от безкрайната тежест — дори от техния baquet в истинския смисъл на думата останало само мокро място. Трябвало да огънат морето зад хоризонта като на Старата земя. Случили се още няколко подобни трагедии и медиумите започнали да разбират, че имат свобода само в границите на тесен коридор от възможности. И при това доста тесен.
— Но защо? — попитах аз.
Пазителят повдигна рамене.
— Учените не са успели да отговорят на този въпрос — каза той. — Науката по онова време дори не се опитвала да обясни мистерията на Идилиум. Затова със случая се захванали теолози, които също били част от обществото. Те обявили, че причината за всички беди е в това, че архитектите на Идилиум са нарушили волята на Върховното същество. Каква е волята на Върховното същество по отношение на новия свят, теолозите, естествено, не знаели, тъй като не е имало никакви свещени текстове по този въпрос и откровения — също. Членовете на обществото „Идилиум“ в по-голямата си част са били твърди прагматици и екстатични видения не са ги посещавали. За единствен начин да се разбере божествената воля е бил признат методът…
43
Бифуркация (от лат. bifurcus, „раздвоен“) е термин, който обозначава ситуация, в която настъпва качествено изменение при раздвояване на даден обект или процес.