— А кои са тези пазещи космоса сили? Ангелите на Елементите?
— Не — каза Пазителят. — Говорих за великите космически енергии, чиято природа не ни е ясна. Четирите Ангела — това са силите, пазещи Идилиум. Това е нашето ново Небе, сътворено от Франц-Антон и Павел — те го създали, за да се откажат от използването на baquet. Това било необходимо за нашата безопасност. Когато се появили Небето и Ангелите, необходимостта от този уред е изчезнала, а после се е изтрил дори споменът за него. Ако днес видят baquet на стара гравюра или фреска, то обикновено си мислят, че това е някаква допотопна медицина. Благодарение на Ангелите на шива и Пазителите могат директно да управляват Флуида.
— Виждали ли сте Ангелите? — попитах аз.
— Ако станеш Пазител, то ще общуваш с тях толкова лесно, както сега приказваш с мен.
— Да общувам с Ангелите? — недоверчиво попитах още веднъж.
Юка ме погледна с широко отворени очи.
— Да — каза Пазителят. — Те ще те обучат да управляваш Флуида. Това е сложна и добре развита наука, тънкостите на която Небето пази в тайна.
— И Небето ни контролира? — попитах.
— Ангелите не ги интересува контролът — отговори Пазителят. — Те изобщо нямат собствени интереси. Единствената им цел е да опазват света.
— Защо им е да ни служат? Защо не вземат властта в свои ръце?
— Те не се нуждаят от това — въздъхна Пазителят. — Постигането на тайните на Флуида унищожава не само низките, но и възвишените желания. Това в някаква степен се случва дори с Пазителя. Докосвайки силата, създаваща Вселената, не е възможно да запазиш личните си интереси. В противен случай Флуидът ще те разкъса на малки парченца. Ангелите, които превръщат Флуида в небесна благодат, не могат да желаят нищо друго освен всеобщо благополучие. Те искат всички да бъдат щастливи — но предоставят грижата за това на самите нас. Тяхното собствено щастие е просто в съзерцанието на Флуида…
— И можеш да попаднеш на Небето? — попитах аз.
— Ако ти си Франц-Антон или Павел Велики — усмихна се Пазителят. — Тогава имаш шанс.
— Децата ги учат, че нашата любов към Ангелите ги храни — каза Юка. — И нашите молитви.
— В известен смисъл — съгласи се Пазителят.
— А нима Ангелите се нуждаят от молитви?
— Разбира се. Това създава причина и повод за съществуването им. Те се намират в потока от страдащото битие единствено заради нас.
— Какво странно устройство има Вселената — казах аз.
— Ако се замислиш малко над това — отговори Пазителят, — то ще ти се стори изящно и съвършено. Благодарение на него светът вече трето столетие се намира в равновесие.
— Ангелите създават нашия свят вместо медиумите на Месмер? — попита Юка.
— Не е точно така — отговори Пазителят. — Те имат други функции. Вече не трябва да създават халюцинация и да въвличат хора в нея.
— Защо?
— Защото в нея вече са въвлечени всички, които живеят в нашия свят. Те са родени в нея. За тях това е единствената позната им реалност и те дори при желание не могат да престанат да я създават… Виждате ли, ако по време на Месмер през завесите, разделящи Париж и Идилиум, да бяха минали не сто-двеста аристократи и бонвивани, а цялото тогавашно човечество, или поне критичната маса от хора — не си спомням колко, но това вече е изчислено, — то вече нямаше да има нужда от каквито и да било медиуми-катализатори. Хората биха поддържали полето на новата халюцинация сами, изяснявайки и изчиствайки я със своя нов колективен опит. Медиумите, напротив, биха били принудени да си представят Земята, за да е възможно връщането там… Но подобна емиграция през XVIII в., разбира се, никой не искал да организира. За какво са на Едема сифилитици санкюлоти44? Въпреки че нещо подобно вече се е случвало и преди.
— Кога? — попитах аз.
— Много отдавна — каза Пазителят. — В Атлантида. А след това — в Америка, още преди Колумб. През проходите, отворени от древните медиуми, в друг свят са отишли цели народи, чиито следи археолозите все още безуспешно търсят на Земята. Атлантите дори са взели със себе си своя остров.
— Те също ли са имали baquet?
— Не — каза Пазителят. — Те използвали друга технология. Наркотични тинктури, помощ на духове и така нататък. Но принципът е един и същ — колективната визуализация, строго идентична за всички въвлечени. Тя създава един нов свят в сянката на предишния и бегълците отиват там… Аз говорих за сянката на Старата земя, откъдето новото творение не бива да излиза, но и новият свят, на свой ред, е способен да хвърли сянка върху Земята. Много от това, което се случва на Старата земя, е причинено от влиянието на тези скрити пространства.
44
Санкюлоти (фр. Sans-culotte) — революционно настроените бедни в Париж (от третото съсловие) по време на Великата френска революция.