— По какво?
— Никой от тях не разбира що е то Флуид — отговори гласът и се засмя. — И не се опитва да го разбере. Точно там е мистерията. Те познават Флуида само чрез онова, което той им позволява да вършат с него. Ако искаш Флуидът да ти позволи да го управляваш, стани като тях. Дори не се опитвай да разбереш с какво си имаш работа. Това е първото правило…
Аз слушах неособено внимателно — по-интересно ми беше случващото се на поляната. Павел разговаряше за нещо с фехтовача; онзи отговаряше кратко и високомерно, с усмивка. Сигурно е казвал на Павел същото, което и на мен преди минута.
— Второто правило е следното — продължи гласът. — Заповядвайки на Флуида, спазвай почтителна дистанция… Представи си как се чувства човек с нисше потекло, който е любовник на кралицата. Той е длъжен да съчетава безгранична учтивост с голяма решителност, без която е невъзможно да станеш любовник, ха-ха-ха… Отнасяй се към Флуида по същия начин. Това е всичко, което исках да ти кажа днес.
Аз все още гледах към поляната.
Франц-Антон извади шпагата и зае безупречна позиция за фехтовка. Бретьорът изглеждаше пред него някак си тромаво — изваждайки оръжието си от ножницата, той отпусна острието към земята, сякаш е размислил да се бие. И в позата му също не се забелязваше нищо „фехтовално“. Секундантът изящно — като диригент — вдигна ръце, предлагайки да започват…
Събудих се от почукване по вратата.
В илюминатора грееше вече запътилото се към залез-слънце, но в каютата не беше горещо. Летяхме над пустиня в посока към планинска верига.
Както изглеждаше, бях спал много дълго — но пък сега се чувствах отпочинал и пълен със сили.
— Излизай — каза зад вратата Галилео. — Скоро ще пристигнем.
В каютата ми имаше мъничко тоалетно помещение — успях да си взема набързо душ. Когато излязох от каютата, се озовах в просторна кабина с тесни пейки покрай стените — явно нашият монголфиер не бе предназначен за превоз на сановници и повече приличаше на товарен кораб.
Галилео и невъзвращенецът Менелай седяха в срещуположни краища на кабината с лице един към друг. Менелай мързеливо въртеше с ръка малка молитвена мелница.
Едва сега го разгледах както трябва. Кожата на кръглото му лице беше гладка и равна, без никакви бръчки, а очите му весело и уверено блестяха. Ако не беше наболата посивяла четина, появила се по татуираните му къдрици през нощта, бих могъл да го помисля за връстник.
Поисках да извърша прострация на пода на кабината, както е редно при среща с невъзвращенци, но Менелай ме спря с жест.
— Прострация се прави на земята — каза той, — а не в небето.
И сам се засмя на шегата си.
— Кажете ми, вие онзи същия Менелай ли сте? — попитах аз.
— Какво значи „онзи същия“?
— Вие ли ми изпратихте като подарък гравюрата на Павел? С кулата над морето? И още една такава голяма морска змия…
— Аз.
— Какъв е смисълът в тази кула и змията? Какво символизират те?
— Аз дори не знам — леко се смути той. — При нас в манастира се пази една дъска и от нея отпечатват тези неща. Една от реликвите на ордена. Все пак я е гравирал самият Павел… За всеки Пазител правим нов отпечатък. Много хубав подарък. Евтино и най-важното — бързо.
Помислих си, че това е доста удобно при тази честа смяна на Пазителите, но премълчах. Вместо това кимнах към мелницата в ръката му.
— Обнадеждаващо е, че се молите за нашето благополучие.
— Аз не се моля за благополучие — отговори Менелай. — По тези места няма благодат и аз я осигурявам за нашите двигатели.
На лицето ми, изглежда, се бе промъкнало съмнение. Менелай престана да върти своята мелница и я остави на седалката до себе си.
Шумът от перките веднага утихна. Планините зад прозореца се понесоха настрани: вятърът започваше да ни отнася.
— Престани — каза Галилео. — Така ще закъснеем.
Менелай взе мелницата и пак започна небрежно да я върти. Двигателите незабавно заработиха.
— Ако се уморите — казах аз, — ще се радвам да ви помогна.
Галилео се засмя.
— Ти, Алекс, няма да можеш да помогнеш. Менелай лети с нас, защото е невъзвращенец. По силата на високата святост той може да произвежда твърде много благодат дори с такава мъничка мелница. Него могат да го заменят четирийсет и девет от „завръщащите се само веднъж“ или триста четирийсет и трима от „влизащите в потока“46, и на всеки ще му трябва своя мелница. Колко са нужни такива, като нас с теб, не знам. Но подозирам, че това ще е число с много нули.
46
Според будизма по пътя на архата практикуващият отначало трябва да стане сротапана — „влизащия в потока“, след което той повече никога не „деградира“ до състоянието на „обикновения човек“. Следващото ниво е сакридагамин („завръщащия се само веднъж“) и който стане сакридагамин ще се роди още само веднъж. След това — анагамин („незавръщащият се“); той няма да се върне в света на желанията — Камалока, но може да се роди във висшите божествени светове — Рупалока и Арупалока. След като от анагамин стане Архат, човек постига нирвана за самия себе си и не се стреми към нищо друго.