— Да попитаме кандидата — продължи Ангелът на Водата. — Иска ли той да ни каже нещо преди ултимативната проверка? Или нещо да ни попита?
— Моля?! — намръщих се аз. — Каква ултимативна проверка?
— Иска ли кандидатът да каже или да попита нещо? — повтори Ангелът.
— Да — казах аз. — Искам и да попитам, и да кажа.
— Какво точно?
— Мога ли да разбера за какво говорихте, обсъждайки приятелката ми? Мисля, че това има отношение към мен.
Ангелът на Водата ме погледна гузно, поне така ми се стори.
— Има. Но за разбирателството ни в момента е важно само едно — условията на изпитанието не бяха нарушени. Технически Юка бе призната като психическата ти проекция.
— Как технически?
— Ние, ако поискаш, по-късно ще поговорим за това, някой път — каза Ангелът на Водата. — А сега трябва да приключим процедурата. Искаш ли да кажеш още нещо?
— Да — казах аз. — Не напирам да заема тази длъжност. Това изобщо не е мое решение и не е мой избор. Ако Техни свети Превъзходителства имат и най-малко съмнение по мой адрес, моля да възложат тази почетна отговорност на някой друг. Ще се радвам да я преотстъпя на друг кандидат. Готов съм да посветя остатъка от живота си на духовните упражнения, ставайки част от тълпата солики.
— Ако тя се запази, тази тълпа — мрачно каза Ангелът на Земята. — И Идилиум също. Ние не се съмняваме в искреността на твоите помисли. Още повече когато те са насочени към това да избягаш от дълга си. Но няма да успееш. Просто е прието да се прави проверка на кандидатите. Дори когато няма други.
— Ако имаше тъмни помисли — допълни Ангелът на Огъня, — щяхме да ги видим по време на изпитанието. И ти едва ли щеше да останеш жив. Не можеш да си представиш колко мъчително загиват онези, които имат шанса да се сблъскат с материализацията на собствената си низост…
— Алекс — каза Ангелът на Въздуха, — трябва да разбереш още нещо. Наричат Пазителя „господарят на четирите елемента“. Това обаче не означава, че ти наистина си техен повелител. Ти си само леща, която проектира върху целия свят силата на Флуида. Пазителят не е господар и не е роб на елементите, а само техен проводник. Както се шегуваше за себе си Николо III, който имаше увлечение по графичните сравнения: „Аз съм накрайникът на поливен маркуч.“
— В неговия случай много прилича на истина — добави Ангелът на Земята.
— Точно така — потвърди Ангелът на Огъня. — Как мислиш, защо Пазителят винаги е мирянин?
— Николо III е бил монах — възразих аз.
— Някога, на младини. Преди да го направят Николо III, той е бил освободен от обетите, което ти, разбира се, знаеш. Пазителят трябва да е светски човек. Той трябва да се потопи в суетата и безсмислието, защото в противен случай в този свят ще бъде невъзможно да се приложи силата на Флуида. Но енергията, преминаваща през него и в двете посоки, е толкова чиста и фина, че никога не би могла да се зароди в обикновен мирянин. Това е тежък живот, Алекс, и невинаги той завършва добре.
— Видях това — отговорих аз. — Ето защо не се стремя към тази длъжност.
— Той е пълен със смирение — каза Ангелът на Огъня. — Няма нужда да го прегъваме повече. Може и да не се изправи.
Всичките четирима Ангели замълчаха и дълго останаха в състояние на дълбока концентрация. Предположих, че продължават да общуват безмълвно — защото тази част от беседата им вероятно не бе предназначена за моите уши.
— Както разбирам, никой няма възражения — каза най-накрая Ангелът на Водата (стори ми се, че в гласа му отново звучеше сарказъм). — Преминаваме към процедурата.
Четиримата Ангели един по един се явиха пред мен и всеки каза:
— Ти си нашият господар!
Всичко наоколо изчезна в многоцветното преливане на Aurora Borealis. А когато сиянието се разсея, на пода пред мен се появи монограм:
— Обикновено Пазителите търсят в монограмите си предзнаменование — каза Ангелът на Огъня. — Ти какво виждаш?
Внимателно погледнах монограма.
— Пирамида, колона, лъч светлина в небето. А също така слонска болест в последен стадий… Извинявайте, не трябваше да казвам това.
— Надявам се — каза Ангелът на Водата, — разбираш, че отгатнатите от теб значения повече зависят от случайно попадналата при теб буква, отколкото от фатума53.
— Фатумът може да зависи и от буквата — възрази Ангелът на Огъня.
— Буквата и съдбата са едно и също нещо — обобщи Ангелът на Въздуха.
Ангелът на Земята не каза нищо.
Острите крила на Ангелите повече не се опираха в гърлото ми.
Видях на пода черна триъгълна шапка със златни ширити. Беше от дясната ми страна. Отляво беше сгънат сив мундир с две големи звезди на гърдите. Отзад — фасциите, подобни на тези, които носеше монахът, съпровождащ Николо III.