— Това е в памет на Павел Велики — каза Ангелът на Водата. — Неговата шапка и мундирът му. Копията, създадени от Флуида, напълно отговарят на телесните ти форми. Ако всичко върви добре, ще дойде ден, когато ще можеш да облечеш истинската шапка на Павел. Но от практическа гледна точка разлика няма. В тези неща присъства силата ни. Те трябва да са ти точно по мярка… Сега сложи мундира и триъгълната шапка.
Винаги ме е притеснявал архаичният външен вид на Пазителите в парадни одежди. Триъгълната шапка заедно с черната маска ги превръщаше в някакви италиански карнавални злодеи, а двете звезди на гърдите — сребърна и златна — сякаш доказваха, че съдбата се усмихва на злодеите… Но нямаше смисъл да споря.
Станах и се преоблякох пред очите на Ангелите.
— Сега можеш да управляваш Флуида — каза Ангелът на Водата. — На добрия медиум не му трябват реликви. Но така е по-сигурно…
Шапката и мундирът наистина бяха по мярка — но с тях се чувствах като кукер. В допълнение към това шапката беше тежка заради скритите вътре резонатори.
— През цялото време ли трябва да се обличам така?
— Не. Обикновено Пазителят набира свита от двама души. Единият носи фасциите, другият — триъгълната шапка. Но можеш просто да държиш тези неща в шкафа.
— И това ли трябва да взема? — попитах аз, посочвайки фасциите.
— Не се безпокой. Всичко ще бъде доставено в Михайловския замък. Помолихме те да сложиш шапка и мундир, защото първия път новият Пазител се появява така пред своите приближени.
— И какво да правя сега? — попитах аз.
— Чака те още една формалност — каза Ангелът на Водата, — не съвсем сполучливо наречена от мен „ултимативна проверка“. Това наистина е един вид изпитание, въпреки че Пазителите обикновено го преминават без проблеми. Но, знаейки твоята чувствителност, доверчивост и склонност към внушения, призовавам те да не се притесняваш и да не го приемаш твърде лично. Опитай се да се отнасяш към всичко с чувство за хумор…
Това прозвуча малко тревожно. Дори заплашително.
— Каква е тази формалност?
— Трябва да посетиш Стаята на безкрайния ужас. Не бих казал, че това е приятно изживяване, но точно оттам новият Пазител трябва да влезе в Михайловския замък при свитата… Вече е крайно време да отидеш там. Късмет.
Четиримата Ангели затвориха очи и огромните им сребърни глави замръзнаха. Изчаках известно време дали някой от тях ще си спомни за мен, но те, изглежда, се бяха превърнали в метални статуи. Разговорът ни приключи.
Реших поне да се сбогувам — но щом отворих уста, това най-малко движение на устните ми веднага наруши баланса на Вселената. Подът под краката ми се наклони, замахнах с ръце и Вселената се обърна още веднъж.
Всичко стана толкова бързо, че дори не успях да падна — по-точно загубвайки равновесието си на едно място, го намерих на друго. Сега вече забелязах границата, разделяща единия свят от другия.
Беше странно и зловещо — сякаш паметта за прекалената бързина на това премятане се раждаше вече в новия свят, а в стария остана безкрайно дългото падане в черната бездна на ума и студените мисли и плановете, препълващи забравената вечност.
Късчета от плановете обаче помних: да изградя за себе си дворец във формата на пирамида, да разбера всичко за Юка и още нещо относно Великия фехтовач, моя провалил се убиец: „Той — мислех аз — все пак ще си плати…“ Всичко това беше абсурдно като откъслечни, несвързани части от лош сън и изчезна веднага щом видях около себе си креслата с извитите форми, позлатата и висящите по стените картини.
Осъзнах, че съм в Михайловския замък.
X
Намирах се в голяма кръгла стая с висок сферичен таван, покрит с правоъгълни вдлъбнатини кесони, наподобяващи не толкова римски Пантеон, откъдето бяха изкопирани, колкото вафлена торта. Това сладкарско усещане се дължеше основно на претенциозната златна украса, която сякаш съобщаваше на недоверчивия свят: „Ние сме империя не от вчера, а поне от завчера.“
Покрай стените имаше позлатени дивани и кресла, тапицирани в цвят на праскова. Над тях висяха портрети от времето на Павел — пепелявите коси на румени прозерпини54, перуките и кръстчетата на отдавна забравени асмодеи55…
Според мен ротондата бе прекалено висока — подобно разхищение на пространството изглеждаше ирационално. Но такива са били вкусовете в края на XVIII в., вече стремящи се, както изящно се бе изразил един манастирски изкуствовед, „към строгата имперска линия, прозираща през голия абсолютизъм на демаскирания барок“. Сигурно той е искал да каже: „Достатъчно беше да пристигне императорът с големите батальони, за да видят всички, че кралят е гол.“
54
Прозерпина е римска богиня на природата, плодородието и след като била отвлечена от Плутон — царица на подземния свят.
55
Асмодей (Asmodeus или Асмодис) според книгата на Енох е предводителят на разбунтувалите се ангели, създали потомство със смъртни жени, за което впоследствие били изгонени от Рая.