— Престани — казах аз след минута, — ти напълно ще ме объркаш.
Тя се разсея за секунда.
— Точно това искам да направя.
И отново се захвана със своето. Трябва да се отбележи, че ѝ се получаваше толкова убедително, че Алексей Николаевич със своето откровение беше посрамен. Към края на процедурата напълно загубих страха си, че съм призрак.
„Дори и да е така — помислих си, — какво пък, щом до мен е Юка.“
— Благодаря ти, скъпа — казах аз, когато ми свали превръзката. — Това, разбира се, изяснява много. Но не всичко.
— А какви въпроси останаха?
— Как да се обясни опитът с парафина? Та нали аз сам потопих ръката си в него… Отпечатъкът беше неотличим.
— Алекс — каза Юка, — ами помисли сам. Ти си попаднал в стая, известна с това, че там се случват всякакви ужасии. Затова така са я нарекли. Привидял ти се е кошмар, в който ти не можеш нормално да контактуваш с обкръжаващите те неща, нали? Твоите ръце, както казваш, са преминавали през предметите…
Кимнах.
— В този кошмар са ти разказали страшна история, а ти си повярвал в нея. Ама че дете си ти. Призракът не си ти. Призракът е тоя Алексей… Как му беше…
— Алексей Николаевич.
— Точно така. Той просто ти се е присънил. И дори името му ти си направил от своето. Алексис, който наследил Николо.
— Не — отговорих аз. — Това не беше сън, а реалност. Аз усещах еманациите на Старата земя. Ако познаваше това чувство, както аз сега, с нищо нямаше да го сбъркаш.
Юка помисли малко.
— Може би — каза тя — онази стая наистина е някаква червеева дупка65, през която може да се попадне на Старата земя. Както граф Ди Чапао с племенницата си. Може на Старата земя наистина да има Алексей Николаевич, работещ нещо като тамошен пазител. И умът му, както често се случва с нощните пазачи, да е претъпкан със странни идеи. Но нали това не отрича реалността на онова, което чувстваш сега?
— Не — казах аз. — Не отрича. Но го поставя под съмнение.
Юка поклати глава.
— Той здравата те е объркал. Знаеш ли какво? Иди да поговориш за това с Ангела. Нали сега вече можеш? Че иначе така и ще се съмняваш цял живот.
Това беше чудесен съвет. Но аз по инерция продължавах да хленча:
— Алексей Николаевич каза, че Ангелите са просто проява на моята собствена психика.
— Ами точно това и кажи на Ангела. Да видим, какво ще ти каже за този Алексей Николаевич. А аз през това време ще поразмисля.
Реших да последвам съвета ѝ незабавно — макар че си нямах представа, къде да търся Ангела на Водата. Когато се доближих до вратата, тя ме повика:
— Алекс!
Обърнах се.
— Щом те наплашат отново, веднага ела. Ще оправим всичко.
Излизайки от Юка, видях в коридора двама очакващи ме монаси — префинени и бледи, стояха прегърнати. И двамата бяха по-млади от мен, но точно като мен на ръст и с подобно на моето телосложение. Те се представиха като моите нови фашисти66. Както те обясниха, назначени са с протекцията на дона Александрина. Да подбира „почетните носители“ на фасции също беше нейна родова привилегия.
Монасите обясниха, че сега ще бъдат при мен нещо като секретари телохранители („а може би донякъде и шпиони“, помислих си); ако желая, съобщиха ми те, наистина мога да им усложня живота, принуждавайки ги навсякъде да влачат след мен фасциите и триъгълната шапка. Стига, разбира се, да не се страхувам да изглеждам старомодно.
— Къде Пазителят обикновено говори с Ангелите? — попитах аз.
Фашистите се спогледаха, а после по-възрастният от тях започна да обяснява, че това зависи не толкова от мястото, колкото от желанието на Ангела да благоволи да слезе при човека, понеже ако то е налице, то е достатъчно само да се погледне към далечната златна фигурка на заострения връх на кулата.
По-младият монах, като ме измери изучаващо с поглед, възрази, че в някои случаи ритуалът е задължителен — но не на Ангелите, а на попадналия в трудно положение човек, понеже само церемониалното действо може да разруши съмненията, терзаещи незрялата душа: колкото по-натруфена е процедурата, толкова по-сигурна изглежда даваната от нея гаранция, поради което и съществуват пищните служби в храмовете и църквите.
Няколко минути те, забравяйки за мен, спориха помежду си, но така и не стигнаха до консенсус. Тогава онзи, който беше по-възрастен и лобираше за фигурката на шпила, извади умофон с голям екран (преди не бях виждал такива) и позвъни на някого. След кратък разговор той ми се усмихна и каза:
— Ние ще ви изпратим до дворцовия параклис, Ваше Безличество. Пазителите беседват с Ангелите точно там. Простете невежеството ни, все още сме начинаещи на това поприще.
65
Във физиката червеевите дупки са хипотетични образувания в пространство-времето, които свързват две точки от пространството и времето. Възможността за съществуването на такива обекти се споменава в „Общата теория на относителността“ на Айнщайн.
66
Италианската дума fascismo (фашизъм) е производна на „фашо“ (fascio — сноп слама), която от своя страна произлиза от латинското fasces (фасции).