— Щом мислите, че така трябва, ще направим каквото кажете — отвърна Нютон и грациозно се поклони.
Мирният договор от Рейсвейк, който сложи край на войната, беше обявен в „Лъндън Газет“ на шестнадесети септември и подписан на двадесети. През месеците преди и след сключването му нещата в Монетния двор станаха някак по-лесни, защото финансовата криза, обхванала страната поради недостига на парични средства, за да се плати за войната, значително стихна.
Тъй като се налагаше често да посещавам Нютон на Джърмин Стрийт, аз отново виждах госпожица Бартън. Не забелязвах обаче знак, че все още може да е влюбена в мен, въпреки онова, което Нютон ми беше казал. Тя се държеше с мен любезно, но студено. Нютон не виждаше промяна в нас, защото беше сляп за взаимоотношенията между мъжете и жените. Освен това госпожица Бартън често отсъстваше, макар че не знаех къде ходи, тъй като нито госпожа Роджърс, нито Нютон смятаха за необходимо да ме уведомят. Госпожица Бартън и Нютон няколко пъти ходиха на гости в дома на лорд Халифакс, а аз стоях на Джърмин Стрийт с госпожа Роджърс. Въпреки очевидното й безразличие към мен, тя ме разсейваше, и това беше жалко оправдание за факта, че забравих за заплахата за живота на Нютон и затова едва не го убиха.
В един необичайно топъл за сезона ден господарят ми и аз се осмелихме да се разходим по работа, като за по-безопасно взехме карета. Каквито и да бяха обаче причините, бяхме приспали бдителността си. Идвахме от Уайтхол, където разпитахме господин Брадли, чиновник в канцеларията на лорд Фицхардинг и господин Мариот, който беше признал за измама с осребряване на държавни облигации, и пътувахме към „Големия крак“, пивница на Кинг Стрийт, за да прегледаме писмените им показания, когато двама разбойници, въоръжени с шпаги, изскочиха от Борс Хед Ярд и заплашително тръгнаха към нас.
— Пазете се, сър! — извиках аз на Нютон и го блъснах зад себе си.
Ако беше един, щях да извадя шпагата си и да се бия, но тъй като бяха двама, нямах друг избор, освен да използвам пистолетите си. Щом ги видяха, двамата нападатели избягаха по Джордж Ярд от другата страна на „Големия крак“. Реших, че съм ги хванал натясно и тръгнах след тях, но после размислих и се върнах на Кинг Стрийт. И добре, че го сторих, защото двамата мъже се бяха шмугнали през задната врата на пивницата и тъкмо излизаха с вдигнати шпаги от предната, точно зад Нютон. Единият замахна към господаря ми. Нютон видя нападателя с периферното си зрение и се дръпна встрани от оръжието, което разряза само редингота му.
Не се поколебах. Нито пропуснах целта. Първия мъж прострелях в лицето и макар че не го убих, със сигурност щеше да умре от глад, защото устата му беше раздробена, а втория пронизах в сърцето, ако изобщо имаше такова. Въпреки че беше изпръскан с кръвта на единия убиец, Нютон не пострада, макар че трепереше като лист.
— Вижте какво направиха с редингота ми — оплака се той и пъхна пръста си в дупката от шпагата на нападателя.
— По-добре там, отколкото в корема ви — отвърнах аз.
— Вярно е.
Нютон реши, че трябва да влезе в пивницата и да изпие чаша бренди, за да се успокои.
— Още веднъж съм ви задължен лично на вас и на отличната ви стрелба — каза той, поднесе чашата към устните си и благодарно я пресуши. Все още беше блед. — Откровено казано, не предполагах, че ще се опитат да ме убият посред бял ден.
— Не знаем дали няма да опитат отново.
— Едва ли ще бъдат онези двамата.
— Може да опитат други. Отсега-нататък трябва да се движим из града само с карета.
— Да — съгласи се той, почти останал без дъх от уплаха. — Вероятно имате право. С карета ще бъде по-безопасно.
Пристигна енорийският полицай и Нютон му каза, че са ни нападнали двама обикновени разбойници, които се опитали да откраднат портфейла му.
— Защо му казахте това? — попитах го аз, след като полицаят си тръгна.
— Защото щях да предположа, че случаят е такъв, ако не знаех за заговора на „Зелените ленти“ — обясни той. — Не виждам причина всички да разберат, че е имало покушение върху живота ми. Не трябва да правим, нито да казваме нищо, което да предупреди заговорниците, преди лорд Халифакс да е готов да предприеме действия срещу тях.
— Не трябва да оставате сам, докато всичко това не свърши.