Една вечер в началото на ноември Нютон и аз играехме на дама в дома му на Джърмин Стрийт, когато той получи спешно писмо от лорд Халифакс. Веднага щом го прочете, Нютон скочи.
— Хайде, Елис, сложете си шапката и пелерината. Дойде време да арестуваме предателите. Предприето е издирване на якобити — обясни той. — Вече се извършват арести. Според писмото на милорд Халифакс в Тауър е въведен полицейски час. Много хора са задържани в крепостта и извън стените й. Възложена ни е задачата да арестуваме онзи зъл гений Оутс.
— Няма ли да вземете оръжие, сър? — попитах аз, въоръжавайки се до зъби, както се казва.
— Ако го сторя, мисля, че ще се страхувам повече от себе си, отколкото от всеки престъпник, който може да срещнем тази вечер.
Докато отивахме към Акс Ярд, близо до парка „Сейнт Джеймс“, видяхме, че Лондон има вид на град под обсада. По улиците маршируваха обучени групи хора. Пазачите пред Съмърсет Хаус и Уайтхол, където имаше и оръдие, бяха сменени. Портите на Темпъл бяха затворени и аз започнах да се тревожа, че господин Оутс е чул и видял суматохата и ще избяга.
— Не се безпокойте за това — опита се да ме успокои Нютон. — Хората на лорд Халифакс не го изпускат от поглед през последните седмици и за нас остава само честта да арестуваме главния конспиратор.
— Но тълпата ще позволи ли да бъдат задържани толкова много протестанти?
— Беше оповестено, че всички арестувани са римокатолици — обясни Нютон — и враждебно настроени англичани или френски шпиони. Истината обаче е, че те са същите френски хугеноти или „Зелени ленти“, които съзаклятничиха да избият католиците в Лондон.
Трябва да призная, че това ми се стори много несправедлив и макиавелистки начин да управляваш една страна.
Приближихме се до дома на Оутс. Преди да потропам на вратата, аз извадих единия си пистолет от кобура и го заредих. Вече имах опит в извършването на арести и бях изпратил хората на Халифакс край задната част на къщата, ако Оутс се опита да се измъкне.
— В името на краля, отворете! — извиках аз, като със свободната си ръка бутнах Нютон зад себе си, в случай че от къщата се разнесат изстрели.
Никой не отвори и Нютон заповяда на хората от Хазната да разбият вратата. След шумни трясъци и викове, които изкараха всички жители на Акс Ярд от домовете им, аз влязох в къщата, следван на безопасно разстояние от Нютон и останалите. Къщата обаче беше празна.
— Опасявам се, че птичето е излетяло — рекох аз, слизайки долу, след като бях проверил горния етаж. — Глупаците объркаха нещата. Или са били подкупени.
Нютон внимателно разглеждаше стара глинена лула.
— Интересно — измърмори той, изстърга с нокътя си съдържанието й и опита вкуса му.
— Объркаха нещата — повторих аз на висок глас, за да ме чуят хората от Хазната, които бяха в къщата, — защото не се посвениха да вземат подкуп.
— Предполагам, че не е отлетяло, а просто е излязло — най-сетне отбеляза Нютон и посочи хубавата кутия за емфие на масата. — Мисля, че нямаше да я остави, ако не възнамеряваше да се върне.
— Тогава може би трябва да го чакаме тук.
Той поклати глава.
— В Лондон цари суматоха. Оутс скоро ще разбере, че плановете му са се провалили. Може да чуе нещо, което да го уплаши и прогони. По-добре ще бъде да го потърсим, преди да се е върнал тук.
— Но как? Не знаем къде е отишъл. Освен ако не е в Уестминстър Хол.
Нютон отново поклати глава.
— Отдавна се мръкна. Магазините вече са затворени. Мисля, че е отишъл другаде.
— Разбира се. В „Лебеда с двете шии“ на Тътъл Стрийт. Или в баптистката църква в Уопинг.
— Може би ще го намерим там — съгласи се Нютон. — Или на друго място.
— Признавам, че нямам представа къде другаде бихме могли да го търсим.
— Лулата все още е топла — каза той и ми я даде.
— Да. Не може да е излязъл отдавна.